Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— На оръжие, на оръжие! Предателство! — викаше някакъв човек, който няколко души познаха веднага. Беше ботушарят Симон. — Предателство, на оръжие!
Близо до Симон, който със сабя в ръка пазеше прага на пивницата, малкият Блек лаеше бясно.
— На оръжие всички! — викаше Симон. — Станало е предателство! Вкарайте австрийката вътре! На оръжие! На оръжие!
Към викащия се завтече офицер. Симон с пламтящи очи му посочи вътрешността на сградата. Тогава и офицерът нададе вик, колкото имаше сили:
— На оръжие, на оръжие!
— Блек, Блек — извика кралицата и направи няколко крачки напред.
Вместо да се завтече към господарката си, кучето продължаваше да лае яростно.
Войниците взеха пушките си и се втурнаха в пивницата, а офицерите грабнаха кралицата, Елизабет и малката принцеса и ги вкараха обратно в техния затвор.
— Бъдете готови! — извикаха офицерите на часовите. Чу се отвсякъде пълнене на оръжие.
— Тук е, тук е! Под капака! — викаше Симон. — Видях капака да се повдига. Под капака, сигурен съм, там търсете! Ето го кученцето, едно добро куче, то всъщност залая против съзаклятниците. Те са в мазето. Ето, виждате ли, пак лае!
Насърчен от виковете на Симон, Блек действително започна да лае още по-силно.
Офицерът хвана халката на капака. Двама от най-силните стрелци, като видяха, че той не може да се справи, отидоха да му помогнат, но и техните усилия бяха напразни.
— Виждате ли? Те теглят отвътре! — извика Симон. — Огън, приятели,огън!
— Ще ми изпотрошите бутилките, ще ми изпотрошите бутилките! — завайка се гражданката Плюмо.
— Огън! — повтаряше Симон. — Огън!
— Мълчи, глупако! — сряза го офицерът и се обърна към войниците: — Донесете брадви и разсечете капака. Един взвод да бъде готов. Щом отворят капака, да се гърми вътре!
Скърцане, придружено от друг голям шум издаде на войниците, че вътре има някакво движение. Веднага подир това се чу подземно бучене, сякаш се затваряше желязна врата.
— Кураж! — викаше офицерът на войниците. Войниците захванаха да работят с брадвите. Десет пушки се снишиха към отвора, който от секунда на секунда ставаше все по-голям.
Вътре не се виждаше нищо.
Офицерът запали факла и я хвърли в зимника. Зимникът наистина бе празен.
Повдигнаха капака, който вече не оказваше никаква съпротива.
— След мен — извика офицерът и храбро се вмъкна в дупката.
— Напред, напред! — викаха войниците и тръгнаха подир предводителя си.
— Ах, гражданко Плюмо — рече Тизон, — та ти си си дала зимника на разположение на аристократите, а?
Стената бе разрушена. По влажната земя се забелязваха много стъпки. Пътечка, метър широка, се губеше по направление на улица Кордери. Галерията бе празна.
Офицерът се впусна навътре в галерията, решен да гони съзаклятниците до дъното на земята. Но едва направи три-четири крачки и го спря масивна желязна врата.
— Стой! — извика той на онези, които го тикаха отзад. — По-нататък не може да се върви, има преграда!
— Има съзаклятие! — обади се един от войниците. — Съзаклятие! Аристократите са искали да грабнат кралицата по време на разходката й. Тя вероятно има някаква връзка с тях!
— Дяволите да го вземат. Веднага да се викне генерал Сантер и да бъде уведомена комуната!
— Войници — извика офицерът, — останете в този зимник и стреляйте по всеки, който се появи тук!
След като издаде тази заповед, офицерът се качи горе, за да напише рапорта си.
— Ей, ей — дереше гърло Симон и потриваше злорадо ръце, — нека сега дойде някой да ми каже, че съм луд! Ах, Блек, какъв патриот е този Блек! Блек спаси републиката! Ела тук, Блек, ела тук!
Кучето се приближи. Симон го издебна и със силен ритник го запрати на десетина разкрача от себе си.
— Обичам те аз теб, Блек — повтаряше садистично извергът. — Обичам те. Само ти би могъл да помогнеш да отсекат главата на твоята господарка. Обичам те, Блек, ела тук!
Вместо да се приближи отново, кучето с лай се качи при своята господарка.
XXVI
Минаха повече от два часа.
Лорен се разхождаше из стаята на Морис. Навън Сцевола чистеше ботушите на господаря си. За да могат да си говорят, двамата господа бяха оставили вратата отворена. Лорен от време на време спираше да се движи и задаваше въпроси на официоза.
— И ти казваш, гражданино Сцевола, че господарят ти тази сутрин излязъл?
— О, Боже мой, да!
— Както обикновено?
— Десет минути по-рано или десет минутки по-късно, не мога точно да кажа…