Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Всеки си мислеше, че Империята е нещо много просто.
Не основната част от населението, разбира се, втрещена от смесицата на култури и екзотика, резултат от търговията и комуникациите между милиард светове. Те бяха постоянно разсейвали — важен начин за потискане на хаоса.
Дори и на обществените теоретици обаче основната структура и вътрешните взаимоотношения изглеждаха предсказуеми, с умерен брой примки с обратна връзка, солидни и традиционни. Конвенционалната мъдрост твърдеше, че те могат лесно да бъдат отделени и излекувани.
Най-важното: решенията се вземаха от центъра — или поне така си мислеха повечето хора. Императорът знае най-добре, нали така?
В действителност Империята беше вгнездена, подредена йерархия: Имперски феодализъм. Най-долу бяха Зоните на галактиката — понякога с диаметър само дузина светлинни години, та до няколко хиляди светлинни години. Най-горе бяха Компактите на няколкостотинте съседни Зони. Компактите се съединяваха в Галактическа система за кръстосани връзки.
Но всичко това се плъзгаше надолу. В сложната диаграма блясваха и угасваха искри. Какво бяха те?!
Хари даде едър план на проблясъците. Зони на хаоса, където предсказуемостта става невъзможна. Тези огнени избухвания може би бяха ключът към причината за падението на Империята.
В душата си Хари чувстваше, че непредсказуемостта е лошо нещо — за човечеството, за неговата математика. Но не можеше да се избегне.
Това беше тайна, която императорът и останалите никога не трябваше да научават. Докато той не можеше да овладее хаоса — или поне да надникне в него, — психоисторията беше лъжа и измама.
Реши да разгледа един отделен случай. Можеше и да е по-ясно.
Избра Сарк — светът, който бе открил и разработил симовете на Волтер и Жана. Той се бе обявил за Дом на новия ренесанс — обикновена реторична поза, често възприемана. Докато разглеждаше статут-клетките, излизаше, че те са умни и с творчески заложби.
Хари се прозя, въпреки че се помъчи да се сдържи. Без съмнение в момента Сарк изглеждаше добре. Процъфтяваща икономика. Лидер в областта на модите.
Но профилът му го изпращаше сред световете на хаоса. Те се издигаха и привидно предизвикваха механизмите на потискане, които удържаха планетите в имперското равновесие.
После обществената им тъкан се разплиташе; те отново се връщаха в някоя стаза състояние: Анархо-индустриално за Сарк, предсказа той въз основа на данните. Никакви велики флотилии не предизвикваха това. Империята въпреки създаващото се впечатление не управляваше със сила. Обществената еволюция караше световете на хаоса да се разколебават и да умрат. Обикновено и Галактиката като цяло теглеше донякъде от последиците.
Но напоследък се бяха появили повече. А Империята съвсем очевидно загниваше. Производителността спадаше, некохерентността в общественото пространство се надигаше.
Защо?!
Стана и тръгна към гимнастическия салон да потренира. Стига с този ум! Нека тялото изтрие потиснатостта, предизвикана от интелекта.
5.
Не му се ходеше на голямата дискусия на имперските университети, но имперският офис по протокола го натисна.
— Един кандидат за Първи министър си има своите задължения — го бе уведомила служителката.
И така, двамата с Дорс се появиха послушно в огромната Имперска фестивална зала. Неговата охрана беше облечена в дискретни официални делови костюми чак до рюшовете по яките на заслугократи от средна ръка.
— Още по-добре ще се слеят с тълпата — пошегува се Дорс. Хари забеляза, че всеки преценяваше мъжете за миг и плахо се отдръпваше по-далечко. Той би се подлъгал.
Влязоха в коридор с висок таван с двоен свод, покрай чиито стени бяха наредени древни статуи, подканващи минувача да ги близне. Хари се опита, след като внимателно прочете светещата табела, която го уверяваше, че биологични рискове няма. След дълго, сочно близване усети странен аромат на масло и прегорели ябълки — намек за онова, което е било примамливо според древните.
— Коя е първата точка от дневния ред? — попита той служителката по протокола.
— Аудиенция с академичния потентат. Сам — добави тя натъртено.
Дорс не беше съгласна и Хари се договори за компромис. Дорс можеше да остане на вратата, но не повече.
— Наредила съм да ви сервират там мезета — троснато рече служителката.
Дорс й се усмихна ледено.
— Защо тази хммм… аудиенция е толкова важна?
Служителката по протокола я изгледа със съжаление.
— Потентатът има голяма тежест във Висшия съвет.