![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Какво правят? — попита Джейк.
— Говорят, ругаят, крещят. От половин час нещо се смълчаха. Карл Лий излезе и ме помоли да те извикам.
— Благодаря ти.
Джейк почука, бавно отвори вратата и я затвори. Карл Лий седеше зад бюрото. Лестър лежеше на кушетката. Стана и стисна ръката на Джейк.
— Радвам се да те видя, Джейк.
— И аз се радвам, Лестър. Какво те води у дома?
— Семейни истории.
Джейк погледна към Карл Лий, после се запъти към бюрото и му стисна ръката. Карл Лий беше видимо ядосан.
— Викали сте ме?
— Да, Джейк, седни. Трябва да поговорим — рече Лестър. — Карл Лий иска да ти каже нещо.
— Ти му го кажи.
Лестър въздъхна и разтърка очи. Беше уморен и разстроен.
— От мен и дума няма да чуете. Това си е ваша работа е Джейк. — Лестър затвори очи и се отпусна на кушетката. Джейк седна на един тапициран сгъваем стол, който облегна на стената срещу кушетката. Наблюдаваше Лестър внимателно, без да поглежда към Карл Лий, който бавно се полюляваше на въртящия се стол на Ози. Никой не продумваше. След три минути мълчание Джейк се ядоса.
— Кой ме повика?
— Аз — отвърна Карл Лий.
— Добре, какво искаш?
— Да ти върна моето дело.
— Смяташ ли, че аз го искам?
— Какво! — Лестър скочи и погледна Джейк.
— Това да не е подарък, че да го даваш и да си го вземаш? Това е договор между теб и твоя адвокат. И хич не ми се дръж, сякаш ми правиш голяма услуга. — Гласът на Джейк ехтеше, той изобщо не прикриваше гнева си.
— Ще поемеш ли делото? — попита Карл Лий.
— Искаш да кажеш, че се опитваш отново да ме наемеш?
— Да.
— Защо искаш да ме наемеш отново?
— Лестър ме кара.
— Щом е така, не ти искам делото. — Джейк стана и се запъти към вратата. — Ако Лестър иска мен, а ти искаш Маршарфски, тогава си вземи Маршарфски. Щом като не си способен да решиш сам, тогава дръж си Маршарфски.
— Чакай, Джейк. Не се ядосвай. — Лестър пресрещна Джейк на вратата. — Седни, седни. Не ти се сърдя, че те е яд на Карл Лий. Той не е прав. Така ли е, Карл Лий?
Карл Лий си чоплеше ноктите.
— Седни, Джейк, седни да поговорим — молеше Лестър и го дърпаше назад. — Така. Хайде сега да обсъдим положението. Карл Лий, искаш ли Джейк да бъде твой адвокат?
— Да — кимна той.
— Така е. А сега, Джейк…
— Обясни защо — попита Джейк Карл Лий.
— Какво?
— Обясни защо искаш аз да те защитавам. Обясни защо изхвърляш Маршарфски.
— Не съм длъжен да обяснявам.
— Длъжен си! Как да не си длъжен. Най-малкото ми дължиш едно обяснение. Изхвърли ме преди една седмица и не можа да събереш кураж да ми се обадиш. Прочетох за твоето решение във вестника. После прочетох за твоя нов високо ценен адвокат, който явно не можа да намери пътя до Клантън. Сега ме викаш и очакваш от мен да зарежа всичко само защото пак си променил решението си. Хайде, обясни ми.
— Обясни, Карл Лий. Разкажи на Джейк.
Карл Лий се наведе напред и опря лакти в бюрото. Зарови лице в дланите си и заговори между тях.
— Толкова съм объркан. Това място ме подлудява. Нервите ми са разбити. Тревожа се за малкото си момиченце. Тревожа се за семейството си. Тревожа се за собствената си кожа. Идват разни хора и ме карат да правя най-различни работи. Никога не съм бил в такова положение и не знам какво да кажа. Мога само да им вярвам. Да вярвам на тебе, Лестър, и на тебе, Джейк. Нищо друго не мога да направя.
— Вярваш ли на моите съвети? — попита Джейк.
— Винаги съм вярвал.
— И ще ми се довериш да те защитавам?
— Да, Джейк, искам ти да ме защитаваш.
— Много добре.
Джейк се успокои, а Лестър се отпусна на кушетката.
— Длъжен си да уведомиш Маршарфски. Докато не го направиш, аз не мога да работя по делото ти.
— Това ще го свършим днес следобед — рече Лестър.
— Добре. Щом като говорите с него, обадете ми се. Предстои много работа, а времето лети.
— А заплащането? — попита Лестър.
— Същият хонорар. Същото споразумение. Това удовлетворява ли те?
— Мен да — отвърна Карл Лий. — Ще намеря начин да ти се изплатя.
— Това ще го обсъждаме по-нататък.
— Какво ще стане с докторите? — попита Карл Лий.
— Ще уредим нещо. Не знам. Времето ще покаже.
Подсъдимият се ухили. Лестър вече хъркаше шумно.
— Зная, че ти си му се обадил, но той се кълне, че не си.
Джейк се усмихна неловко, но не отвърна. Лестър беше изпечен лъжец — талант, който се бе оказал изключително полезен в хода на неговото дело за убийство.
— Съжалявам, Джейк. Не бях прав.
— Няма защо да се извиняваш. Предстои ни прекалено много работа, за да губим време в извинения.