![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Така си беше.
— Значи вие четиримата сте се били за жената, с която е дошъл Уили?
— Ъхъ, така беше.
— И защо се бихте?
— Мъжът й го нямаше в града.
— А кой е мъжът й?
— Джони Сандс. Когато го няма в града, винаги става бой.
— Това как да го разбирам?
— Тя няма деца, не може да има и обича да има компания. Нали ме разбирате? Поеме ли той нанякъде, всички веднага научават. А щом тя се появи в някоя кръчма, не минава без бой.
Хубаво дело, помисли си Джейк.
— Ти обаче каза, че тя дошла с Уили Хойт.
— Така си е. Но това няма значение, защото всички в заведението започнаха да я наобикалят, да я черпят и да я канят на танц. То все така си върви при нея. Тя е страхотна, мистър Джейк. Трябва да я видите.
— Ще я видя. Като свидетелка в съда.
Лерой се загледа замечтано в стената. Какво значение имаше, че е намушкал някого и можеха да му друснат двайсет години. Беше доказал, и то в ръкопашен бой, че е истински мъж.
— Лерой, ти не си казвал нищо на Карл Лий, нали?
— Не съм. Още съм в неговата килия. По цял ден говорим. Какво друго да правим?
— Но не си му казал за това, което обсъждахме вчера.
— Няма такова нещо. Нали обещах.
— Добре.
— Но пък ще ви кажа, мистър Джейк, че той здравата се е притеснил. Още няма вест от новия си адвокат. Много е разстроен. Прехапвам си езика да не се изпусна, но нищо не съм изтървал. Казах му обаче, че сте мой адвокат.
— Това добре.
— Той рече, че вие сте ходили да го видите в затвора, говорили сте за делото и какво ли не. И ми каза, че съм наел добър адвокат.
— За него обаче не съм достатъчно добър.
— Струва ми се, че Карл Лий е объркан. Не знае на кого да вярва. Свестен човек е той.
— Не споменавай пред него какво сме говорили. Не искам да знае, служебна информация е.
— Добре. Но някой трябва да му го каже.
— Той не се посъветва с мен или с когото и да е, преди да ме изхвърли и да наеме новия си адвокат. Пълнолетен е. Взел си е решение. Негова си работа. — Джейк замълча и се приближи плътно до Лерой. Снижи глас. — Ще ти кажа и още нещо, но няма да ме издаваш. Преди половин час проверих папката с делото му. Цяла седмица новият му адвокат не я е отварял. Вътре няма нищо ново. Нито лист.
— Ама че работа! — намръщи се Лерой и поклати глава.
— Така действат важните клечки — продължи Джейк. — Много приказки, голяма пушилка, нос до облаците. Награбват повече дела, отколкото могат да оправят, и накрая губят повече пари, отколкото печелят. Познавам ги аз. Цял живот ги наблюдавам. Надценяват ги, повечето от тях.
— Затова ли не е идвал да види Карл Лий?
— Разбира се. Затрупал се е с работа. Захванал е и много други големи дела. Не се интересува от Карл Лий, помни ми думата, но той си го избра. Ще си носи последствията.
— Смятате ли, че ще го осъдят, мистър Джейк?
— Няма съмнение. Запътил се е към газовата камера. Наел е уж голям адвокат, а той няма време да работи по делото му, нито да поговори с него в затвора.
— Вие нали казвахте, че можете да го отървете?
— Не, никога не съм обещавал такова нещо, и за твоето дело не мога да го обещая. Глупак е оня адвокат, който обещава оправдателна присъда. Толкова много неща могат да се объркат в едно дело.
— Карл Лий каза, че неговият адвокат е заявил във вестника, че ще го обявят за невинен.
— Карл Лий е глупак.
— Къде беше? — попита Карл Лий своя съкилийник, когато тъмничарят заключи вратата.
— Говорих с адвоката си.
— С Джейк?
— Ъхъ.
Лерой седна на леглото срещу Карл Лий, който препрочиташе някакъв вестник, но бързо го сгъна и го пусна долу.
— Изглеждаш загрижен — каза Карл Лий. — Нещо по делото ли?
— Не. Само дето не мога да си оправя гаранцията. Джейк рече още няколко дена.
— Пита ли те за мен?
— Не. Нищо особено.
— Нищо особено? Какво рече?
— Само пита как си.
— Сърдит ли ми е?
— Не. Може да е загрижен за теб, но не ти е сърдит.
— Защо да е загрижен за мен?
— Не знам — отвърна Лерой, опъна се на леглото и скръсти ръце под главата.
— Хайде де, Лерой. Знаеш нещо, а мълчиш. Какво рече Джейк за мен?
— Закле ме да не ти казвам какво сме си говорили. Било служебна информация. Ти не ми съобщаваш всичко, което си говорите с твоя адвокат, нали?
— Изобщо не сме се срещали.
— Ти имаше добър адвокат, но го изхвърли.
— И сегашният е добър.
— Откъде знаеш? Нали не сте се срещали? Той е страхотно зает, за да дойде и да те види, а пък щом като е толкова зает, откъде ще намери време да работи по твоето дело?
— Ти пък откъде знаеш толкова за него?
— Питах Джейк.
— И какво вика той?
Лерой замълча.