![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Искам да знам какво вика той — настоя Карл Лий и седна на ръба на леглото на Лерой. Упорито загледа по-дребния и слабоват съкилийник. Лерой реши, че вече има подходящо извинение да се разприказва, защото му се стори, че го заплашват. Или щеше да говори, или да яде бой.
— Той е мошеник — рече Лерой. — Важна клечка, ама мошеник, който ще те продаде. Пет пари не дава за теб, нито за процеса. Интересува го само рекламата. Цяла седмица не е пипнал делото ти. Джейк знае, проверил е днес следобед в съда. Няма и помен от мистър Важна клечка. Прекалено е зает да се вдигне от Мемфис и да се разправя с теб. Има си достатъчно клиенти там, че и твоя приятел мистър Брустър отгоре.
— Лерой, ти си луд.
— Хубаво де, луд съм. Ще почакаме и ще видим кой кого ще изкара луд. Ще почакаме и ще видим колко ще се напъне той по твоето дело.
— Как се извъди такъв специалист?
— Питаш ме и отговарям.
Карл Лий отиде до вратата и се вкопчи в решетките с огромните си ръчища. За три седмици килията се бе стеснила и колкото по-тясна ставаше, толкова по-трудно му бе да мисли, да разсъждава, да взема решения, да действа. В ареста не можеше да се съсредоточи. Знаеше само това, което му казваха, и нямаше на кого да се довери. Гуен беше глупава. Ози не искаше да взима страна. Лестър беше в Чикаго. Нямаше друг, на когото да се довери освен на Джейк. Но нали си е намерил нов адвокат? Парите, те бяха причината. Хиляда и деветстотин в брой, платени от най-големия сводник и търговец на наркотици в Мемфис, чийто адвокат се бе специализирал да защитава тъкмо сводници и търговци на наркотици, всевъзможни главорези и престъпници. Тоя Маршарфски занимаваше ли се изобщо със свестни хора? Какво щяха да си помислят съдебните заседатели, когато го видят да стои редом с Маршарфски? Разбира се, че е виновен. Иначе защо би наел такъв прочут мошеник от големия град?
— Знаеш ли какво ще си рекат ония закоравели черномразци, съдебните заседатели, когато зърнат Маршарфски? — попита Лерой.
— Какво?
— Ще си рекат, жалкият негър трябва да е много виновен, щом си е продал всичко, дето има, за да наеме най-големия мошеник на Мемфис да дойде тук да ни разправя, че бил невинен.
Карл Лий измърмори нещо през решетките.
— Ще ти врътнат газовото копче, Карл Лий.
Мос Джуниър Тейтъм беше дежурен в шест и половина сутринта в събота, когато иззвъня телефонът в канцеларията на Ози. Беше шерифът.
— Защо не спиш? — попита Мос.
— Не знам дали спя, или съм буден — отвърна шерифът. — Слушай какво, Мос, помниш ли оня стар чер проповедник, викаха му Стрийт, преподобния Исайя Стрийт?
— Не се сещам.
— Я стига, помниш го. От петдесет години проповядва в църквата в Спрингдейл, на север от града. Първият член на Асоциацията за защита на цветнокожите в нашия окръг. Учил е всички черни тук наоколо през шейсетте как да организират протести и бойкоти.
— Ааа, да, да, сетих се. Не го ли бяха спипали веднъж клановците?
— Да, пребиха го и му подпалиха къщата, но нищо по-сериозно. През лятото на шейсет и пета.
— Мислех, че умря преди няколко години.
— Не е, от десет години е жив труп, но мърда по малко. Обади ми се в пет и половина и цял час ме държа на телефона. Припомни ми всички политически услуги, които му дължа.
— Какво иска?
— Ще дойде в седем да се срещне с Карл Лий. Защо, не Знам. Дръж се обаче добре с него. Покани го в моята канцелария и ги остави да си приказват. Аз ще дойда по-късно.
— Разбрано, шефе.
Когато беше на върха на славата си през шейсетте години, преподобният Исайя Стрийт беше двигателят в борбата за граждански права в окръга. Следваше Мартин Лутър Кинг в Мемфис и Монтгомъри. Организираше демонстрации и протестни митинги в Клантън, Карауей и други градове в Северен Мисисипи. През паметното лято на шейсет и четвърта поздрави студентите, дошли от Севера да регистрират чернокожи избиратели. Подслони някои от тях в дома си и те до днес продължаваха да му гостуват от време на време. Беше тих, състрадателен и интелигентен, не обичаше крайностите и бе спечелил уважението на всички чернокожи и на повечето бели. Един спокоен и трезв глас сред омразата и конфронтацията. Ръководеше неофициално голямата десегрегация на държавните училища през шейсет и девета и в окръг Форд почти нямаше размирици.
През седемдесет и пета получи удар, който парализира цялата му дясна половина, но мозъкът остана незасегнат. Сега беше на седемдесет и осем, движеше се без чужда помощ, бавно и с бастун. Горд, с достойнство и изправен, доколкото му позволяваше тялото. Въведоха го в канцеларията на шерифа и му дадоха стол. Той отказа кафе и Мос Джуниър отиде да доведе обвиняемия.