Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Лестър тръгна от Чикаго в полунощ. Тръгна сам както обикновено. Жена му се отправи на север преди него, за да прекара почивните дни в Грийн Бей със семейството си. Той мразеше Грийн Бей много повече, отколкото тя мразеше Мисисипи, и нито един от двамата не държеше особено да посещава семейството на другия. Шведите бяха приятни хора и щяха да го приемат като свой, ако той позволеше това. Но бяха различни и тук не ставаше дума само за бялата им кожа. На Юг бе израснал сред бели и ги познаваше. Не ги харесваше, нито харесваше чувствата им към него, но поне ги познаваше. Белите от Севера обаче, особено шведите, бяха различни. Техните обичаи, говорът, храната, почти всичко му бе чуждо и той никога нямаше да се почувства като у дома си с тях.

Така или иначе, развод щеше да има, нямаше да изкарат повече от година. Лестър беше просто едно кратко увлечение за жена си и вече й бе дотегнал. За щастие нямаха деца. Той подозираше, че тя си има друг. Той също си имаше друга и Айрис му бе обещала да се омъжи за него и да се премести в Чикаго, щом успее да разкара Хенри.

И двете страни на междущатското шосе изглеждаха еднакви посред нощ — разпилени светлини от малки, спретнати ферми, разхвърляни тук-там, и от време на време по някой голям град — Шампейн или Ефингам. Той живееше и работеше на север, но домът му не бе там. Неговият дом бе при майка му, в Мисисипи, въпреки че никога повече нямаше да живее в този край. Невежеството и бедността бяха ужасяващи. Не обръщаше внимание на расизма — не беше жесток като едно време и му беше свикнал. Расизмът нямаше да изчезне, но с годините бе станал по-незабележим. Белите продължаваха да притежават и контролират всичко и това само по себе си не бе непоносимо. Нито пък щеше да се промени. Това, което не можеше да понесе, бе невежеството и безкрайната беднотия на повечето чернокожи; порутените, разнебитени къщи, високият процент детска смъртност, безнадеждната безработица, самотните майки и техните недохранени деца. Беше потискащо, та чак непоносимо, и то толкова непоносимо, че той избяга от Мисисипи като хиляди други и се насочи на север да си търси работа, работа с прилично заплащане.