![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Буден ли си, Карл Лий? — прошепна едва-едва, защото не искаше да събуди другите затворници, които щяха да се развикат за закуска, лекарства, адвокати, гаранти и момичета.
Карл Лий скочи моментално.
— Да, рано се събудих.
— Имаш посетител. Ела! — Мос тихо отключи килията.
Карл Лий бе срещал преподобния преди години, когато той държеше слово пред последния гимназиален клас в Ийст Хай, училището за черни. Последва десегрегация и училището стана прогимназия. След удара не го беше виждал.
— Карл Лий, познаваш ли преподобния Исайя Стрийт — попита официално Мос.
— Да, срещали сме се преди години.
— Хубаво, ще затворя вратата и ще ви оставя да си поговорите.
— Как сте, сър? — попита Карл Лий. Седнаха един до друг на кушетката.
— Добре съм, синко, а ти?
— Горе-долу.
— И аз съм бил в затвора. Преди години. Ужасно място, но мисля, че е нужно. Как се отнасят с теб?
— Добре, много добре. Ози ми позволява всичко.
— Да-а, Ози. Ние много се гордеем с него. Гордеем се и е теб, Карл Лий. Аз не оправдавам насилието, но понякога то също е нужно. Ти свърши едно добро дело, синко.
— Да, сър — отвърна колебливо Карл Лий.
— Предполагам, че се чудиш защо съм тук.
Карл Лий кимна. Преподобният почука с бастуна по пода.
— Безпокоя се за твоето оправдаване. Цялата черна общност се безпокои. Ако беше бял, сигурно щяха да те изправят пред съда и сигурно щяха да те оправдаят. Изнасилването на дете е ужасно престъпление, а и кой би обвинил един баща, че е поправил злото? Но един бял баща. Един чернокож баща поражда същото съчувствие, но тук се появява проблем — съдебните заседатели са бели. Затова чернокожият баща и белият баща нямат равни шансове в един съдебен процес. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Мисля, че да.
— Всичко е в ръцете на съдебните заседатели. Вина срещу невинност. Свобода срещу затвор. Живот срещу смърт. Всичко това се решава от тях. Тази система е много уязвима — да се повери животът на един човек на дванайсет средни, обикновени граждани, които не разбират от закони и процесът ги плаши, е много страшно.
— Да, сър.
— Ако бели съдебни заседатели те оправдаят за убийството на двама бели, това ще докара повече беди на чернокожите от Мисисипи от десегрегацията на училищата насам. И не само в Мисисипи; ще пострадат чернокожите навсякъде. Твоето дело се прочу из цялата страна и много хора го следят внимателно.
— Аз направих това, което бях длъжен да направя.
— Точно така. Направил си това, което си смятал за правилно. Макар че беше жестоко и грозно, то беше правилно. Повечето хора, и черни, и бели, са убедени в това. Но ще те съдят ли като бял човек? Ето там е въпросът.
— А ако ме осъдят?
— Твоята присъда ще бъде още един удар за нас, символ на дълбоко вкоренен расизъм, на стари предразсъдъци, на стара омраза. Ще бъде нещастие за всички. Ти трябва да бъдеш оправдан.
— Правя всичко, което зависи от мен.
— Наистина ли? Нека поговорим тогава за адвоката ти.
Карл Лий кимна.
— Познаваш ли го?
— Не. — Карл Лий сведе глава и разтърка очи. — А вие?
— Да, срещал съм го.
— Така ли? Кога?
— През шейсет и осма в Мемфис. Бях е доктор Кинг. Маршарфски беше един от адвокатите, които защитаваха стачкуващите боклукчии срещу градската управа. Той настояваше доктор Кинг да напусне Мемфис, твърдеше, че дразнел белите и подстрекавал черните и затова пречел на преговорите. Държеше се надменно и обидно. Наруга доктор Кинг — насаме, разбира се. Подозирахме адвоката, че продава интересите на работниците срещу пари под масата. Мисля, че не бъркахме.
Карл Лий дишаше тежко и разтриваше слепоочията си.
— Запознат съм с кариерата му — продължи преподобният. — Издигнал се е като адвокат на гангстери, крадци и сводници. Успява да изкара някои от тях невинни, но те до един са виновни. Щом погледнеш някого от клиентите му, веднага разбираш, че е виновен. Това ме тревожи най-много. Боя се да не би по асоциация всички да предположат, че и ти си виновен.
Карл Лий се сгъна още повече и опря лакти на коленете си.
— Кой ви каза да дойдете тук? — попита кротко.
— Говорих е един стар приятел, синко. Той също се тревожи за теб. Всички се тревожим.
— Маршарфски е най-добрият адвокат в Мемфис.
— Тук не е Мемфис, нали?
— Той е специалист по криминални дела.
— Може би защото самият той е престъпник.
Карл Лий се изправи рязко и закрачи напред-назад с гръб към проповедника.
— Той ще ме защитава безплатно. Няма да ми иска нито цент.
— Неговият хонорар няма значение, когато над теб е надвиснала смъртна опасност, сине мой.