Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Автор: Гришэм Джон
Язык: болгарский
Переводчик: Божидар Стойков
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…

Перейти на страницу:

— Тебе ще те съдят, ти му мисли.

Карл Лий се заразхожда из двора. Мислеше си за ония двамата, заровени недалеч — телата им вече се бяха разложили, душите им горяха в ада. Преди смъртта си те бяха срещнали неговото момиченце, съвсем за малко, и за два часа бяха съсипали телцето му и бяха повредили мозъка му. Толкова жестоко се бяха гаврили, че тя никога нямаше да има деца; толкова много я бяха мъчили, та на нея непрекъснато й се струваше, че я преследват, дебнейки от килерите. Ще може ли някога да забрави това, да го изтрие от мозъка си и животът й отново да стане нормален? Може би някой психиатър ще помогне. Ще й позволят ли другите деца да се почувства нормална? Голяма работа, мислят си сигурно, едно негърче. Някакво си черно хлапе. Току-виж, е незаконно, черните са все копелета. А че я били изнасилили? Нищо ново за тях.

Спомни си как слизаха по стълбите, а той ги чакаше. За екзекуцията. Спомни си след това ужаса по лицата им, когато изскочи с автомата. Оглушителните гърмежи, виковете за помощ, писъците им, докато падаха по гръб, един върху друг, оковани с белезници, пищяха и се превиваха, поели към оня свят. Спомни си как се усмихваше, дори се смееше, като ги гледаше как се гърчат с размазани черепи, а когато телата им застинаха, той хукна да бяга.

Отново се усмихна. Гордееше се с това. Първият жълт, когото бе убил във Виетнам, му струваше повече душевни терзания.

Писмото до Уолтър Съливан бе делово:

Драги Дж. Уолтър,

Имам основания да смятам, че мистър Маршарфски вече сигурно те е информирал за прекратяването на ангажиментите му по делото на Карл Лий Хейли. Естествено, твоите услуги като местен адвокат повече не са необходими. Приятна работа!

Твой Джейк

Копие от писмото бе изпратено на Л. Уинстън Лотърхаус. Писмото до съдията Нуз бе също така кратко:

Ваша светлост,

С настоящото Ви уведомявам, че отново съм нает от Карл Лий Хейли. Подготвяме се за процеса на двайсет и втори юли. Моля да се обръщате към мен като адвокат на обвиняемия.

С уважение,

Джейк

Копие от писмото бе изпратено на Бъкли.

Маршарфски се обади в девет и половина в понеделник. Цели две минути Джейк наблюдаваше премигващия бутон и накрая вдигна слушалката.

— Ало?

— Как го направи?

— Кой е?

— Не ти ли каза секретарката ти? Тук е Бо Маршарфски и искам да знам как го направи.

— Кое как съм направил?

Спокойно, помисли си Джейк, само спокойно. Той провокира.

— Доколкото си спомням, вие ми го задигнахте — отвърна Джейк.

— Очите му не бях виждал, преди да ме наеме.

— Не е било необходимо. Забравихте ли, че пратихте тук своя човек?

— Обвиняваш ме, че измъквам нечестно дела?

— Да.

Маршарфски замълча и Джейк зачака ругатните.

— Слушай какво ще ти кажа, мистър Бриганс, да знаеш, че си прав. Точно така, всеки ден измъквам за себе си разни дела. Аз съм голям майстор в тази работа. Затова съм и толкова богат. Появи ли се някъде някое голямо криминално дело, то става мое. Освен това използвам методите, които намирам за подходящи.

— Чудно, това го нямаше във вестника.

— Ако пожелая делото Хейли, да знаеш, че ще бъде мое.

— Заповядайте насам. — Джейк затвори и десет минути се смя. Запали евтина пура и се зае с работа по своя иск до съда за промяна на мястото на делото.

* * *

Два дни след това Лусиен се обади и нареди на Етъл да прати Джейк у тях. Било важно. Имал посетител, с когото Джейк трябвало да се срещне.

Посетителят бе доктор У Т. Бас, пенсиониран психиатър от Джаксън. С Лусиен се познаваха от години и бяха работили заедно по много криминални дела. Двама от престъпниците все още бяха в Парчман. Той се бе пенсионирал една година преди лишаването на Лусиен от адвокатски права и пенсионирането му бе ускорено от същото, което бе допринесло за провала на адвоката, а именно непреодолимото пристрастие към уискито. Посещаваше от време на време Лусиен в Клантън, а Лусиен го посещаваше много по-често в Джаксън — двамата обичаха да си правят компания, когато пиеха. Сега седяха на голямата веранда и чакаха Джейк.

— Само кажи, че е бил умопомрачен, луд — учеше го Лусиен.

— Бил ли е наистина? — попита лекарят.

— Това не е важно.

— А кое е важното?

— Важното е да се намери някакъв претекст, заради който съдебните заседатели да го оправдаят. Тях не ги интересува луд ли е бил, или не. Но те трябва да имат претекст да го оправдаят.

— Хубаво ще е да го прегледам.

— Добре. Можеш да си говориш с него колкото си искаш. Той е в ареста и само чака да си приказва с някого.

— Ще трябва да го видя няколко пъти.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?