Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не каза.

Ясно, след като си вземе своето.

— Момчета, вземете сестричката си и вървете да си играете ей там, до оградата. Ние с майка ви трябва да си поговорим. Внимавайте.

Карл Лий младши и Робърт послушно хванаха сестра си и тръгнаха, както им бе поръчано.

— Какво казва докторът? — попита той, наблюдавайки децата, които се отдалечаваха.

— Оправяла се. Челюстта й зараствала. Подир месец щял да й свали телта. Е, не може да тича, да скача и да играе, но най-страшното мина. Само че още я боли.

— Ами какво става, там де, с другото?

Гуен поклати глава и закри лице. Разплака се и започна да търка очи. Заговори, а гласът й пресекваше.

— Няма да може да има деца. Той ми рече… — Замълча, изтри страните си и се опита да продължи. Разхълца се шумно и зарови лице в една книжна салфетка.

На Карл Лий му стана зле. Подпря чело на дланите си. Стисна зъби, очите му плувнаха.

— Какво каза той?

Гуен вдигна глава и заговори на пресекулки, като се бореше със сълзите.

— Рече ми във вторник, че са я повредили много… — Тя избърса с пръсти мокрото си лице.

— Иска да я праща на специалист в Мемфис.

— Не е ли сигурен какво й има?

Тя поклати глава.

— Деветдесет процента е сигурен. Но мисли, че трябва да я прегледа и друг доктор в Мемфис. Трябва да я заведем там тоя месец.

Гуен откъсна друга салфетка и избърса сълзите си. Подаде една и на съпруга си, който набързо попи очи.

Тоня бе седнала до оградата и слушаше как братята й спорят кой ще бъде шериф и кой ще иде в затвора. Наблюдаваше как родителите й говорят, клатят глави и плачат. Разбираше, че нещо с нея не е наред. Потърка очи и също се разплака.

— Кошмарите стават все по-ужасни — рече Гуен, нарушавайки мълчанието. — Всяка нощ трябва да спя до нея. Сънува мъже, които идват да я отвлекат, мъже, скрити в килерите, които я преследват в гората. Буди се, пищи и се поти. Докторът казва, че трябва да я види психиатър. Щяло да стане още по-лошо, преди да започне да се оправя.

— Колко ли ще струва?

— Не знам. Още не съм се обаждала.

— Добре ще направиш да се обадиш. Къде е тоя психиатър?

— В Мемфис.

— Ясно. Как се държат момчетата?

— Чудесно. Много са внимателни. Но кошмарите непрекъснато ги стряскат. Когато тя се събуди и започне да пищи, всички се събуждаме. Момчетата тичат при нея и се стараят да помогнат, но това ги плаши. Снощи не искаше да заспи отново, ако те не легнат на пода до нея. Налягахме всички на пода, съвсем разсънени, на светнати лампи.

— Момчетата ще се оправят.

— Ти много им липсваш.

— Няма да стоя още дълго тук — насила се усмихна Карл Лий.

— Така ли мислиш?

— Вече не знам какво да мисля. Нямам намерение обаче да изкарам живота си в затвора. Пак наех Джейк.

— Кога?

— Вчера. Оня адвокат от Мемфис не се появи, дори не се обади. Отказах се от него и пак наех Джейк.

— Но нали викаш, че бил млад?

— Сбърках. Млад е, но го бива. Питай Лестър.