Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Изведнъж се появиха други видения, свързани също с някаква баня. Като че ли беше късно, тя току-що се беше завърнала от дълго пътуване и се готвеше да си ляга…
Послушно се остави да бъде поведена по тази пътека на спомените и се видя по нощница, върху която беше наметнала пелерина. Вървеше в тъмнината. После внезапно пламна ярка светлина и тя се озова отново сред познатия кошмар с високо вдигнатия ръжен. Но сега като че гледаше от разстояние. Силуетът на мъж с тъмна наметка пробяга покрай нея, ръце в ръкавици удряха с желязната пръчка по нечия чорлава глава.
Лианор подскочи във ваната и едва не изпищя. Но постепенно страхът й затихна, мислите й се избистриха. Изведнъж проумя какво беше видяла току-що и сърцето й почти спря. „Значи не съм го сторила аз“, прошепна тя учудено и облекчено.
Ако историята на Малкълм отговаря на истината, тя е била отвлечена от тази къща и е била заведена в Нечиз. Може би причината беше благосъстоянието на баща й…
Под повърхността на съзнанието й започна да се появява някакво друго видение. Тя се облегна отново назад, затвори очи и остави мисълта си да работи. Отначало съзираше само някакво трепкане, неясни сенки, след това изплуваха сцени от мъглата на загубените й спомени. Появи се група мъже; те изглеждаха доста пропаднали, речта им беше изпъстрена с непристойни думи. Един от тях пристъпи нахално близко и я загледа злобно в лицето.
„От теб ще спечелим добри пари, госпожичке — заяви той с крива усмивка. — Обаче не съм съгласен, дето не ни дават първо да се позабавляваме с теб. Ти си страшно фина дама. И понеже никога не съм бил с дама в кревата, ми е интересно като на козел при коза. И не съм само аз, да знаеш. Приятелчетата мислят същото.“
Тихо почукване на вратата прогони спомените. Лианор се стресна. Излезе бързо от ваната, зави се с една кърпа и отиде до вратата.
— Кой е?
— Мегън, мадам.
Успокоена, Лианор обърна ключа в ключалката и я пусна да влезе. Беше заключила за всеки случай, ако Малкълм го подгони любопитство или жажда за любов. Тъй като баща й не се уморяваше да го хвали, не беше сигурна дали има съюзник в къщата и трябваше да бъде крайно предпазлива.
— Намерих това в куфара ви, мадам. Мисля, че е подходяща. — Мегън разгъна една бледосиня рокля от органдин. Сложи я на леглото, за да може Лианор да я разгледа. — Беше лежала месеци наред в куфара с другите неща и трябваше първо да се изглади. Който е подреждал куфара, трябва много да е бързал.
Лианор се сети за думите на гостилничаря в Нечиз. Спомни си много точно как той описа заминаването на Малкълм: „Натовари куфарите на жена си в каретата й, нае един мъж, който да я кара, и после тръгна обратно.“
Мегън въздъхна.
— Много хубав куфар. Отвътре още е съвсем нов и чист, и е достатъчно голям да се поберат почти всичките ви дрехи. Разбирам защо господарят е уволнил слугите, щом са се отнесли така с изящните ви рокли. Те би трябвало да се срамуват.
— Сега това няма никакво значение, Мегън. Ти си направила роклята като нова. — Лианор наистина не можеше да намери никакъв недостатък. Около кръглото деколте имаше апликация с листа от сатен, но които изкусна ръка беше избродирала жилките. Всичко това бе обсипано с дребни перлички, които изглеждаха като капки роса. Широките ръкави бяха извезани по същия начин. Сатенен колан обхващаше високата талия, украсен, както и широката пола с мотиви от листа.
Прислужницата сияеше.
— Това наистина е прекрасна рокля, мадам, и в нея ще изглеждате като булка.
Лианор трепна вътрешно, когато в мисълта й изведнъж проблесна бегло видение. Не бяха ли някакви лица, стена от усмихващи се хора наоколо? И не стоеше ли до нея Малкълм Синклер, щастлив младоженец, който приемаше поздравленията на другите?
Тя започна да трепери и се отпусна на един стол. Отчаяно се мъчеше да види по-ясно тази картина. Тя ли беше булката на това сватбено тържество? И наистина ли Малкълм беше младоженецът?
Въпросите я измъчваха, но не намираше никакъв отговор. Струваше й се, че след пристигането си в тази къща бе започнала да вижда по-често халюцинации или може би предизвикани спомени за действителни събития, някои — откъслечни и смътни, други — по-ясни. Тъжно беше само, че не хармонираха с желанията на сърцето й. Тя беше намерила спомен за Малкълм в живота си, но досега не беше открила нищо за Аштън.