Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Съзнаваше, че му се губят някои спомени поради мозъчното сътресение, с което бе пристигнал тук, но това беше направо досадно. Той и Лъвит всекидневно общуваха по електронната поща. Какъв беше адресът му, по дяволите?
Реши да се прицели по-нависоко. Щеше да изпрати това нещо на ФБР, на отдела за сигурност на киберпространството. Но търсенето в Интернет не му помогна да открие някакъв конкретен имейл адрес. Спря се на адрес „Свържете се с нас“, като добави обяснителна бележка с данни за себе си и какво е открил. После изстреля съобщението, молейки се да попадне в ръцете на съвестен човек.
Погледна компютърния часовник и установи, че става късно. Насилваше късмета си, но предстоеше най-важното. Пъхна се под бюрото, измъкна компютърното устройство, свали страничния капак, откъсна базовата платка и централния процесор и ги направи на парчета. За по-малко от десет минути успя да омаломощи по същия начин всички компютри в помещението.
Инстинктите му крещяха да се маха от тук. Някъде отдалече долиташе гръмък смях. Ако го пипнеха сега, щяха да го убият заради стореното.
Надникна в коридора. Чуваше се как някакви мъже се приближават към задния вход на бункера. Втурна се към предния вход; тичаше по пустия коридор и голи крушки се поклащаха над главата му. Промъкна се през метната врата и запълзя нагоре по циментовите стъпала, които го отведоха на приземния етаж.
Групичка пияни тангоси се приближаваха залитайки към бункера. Но оттук бе най-краткият път до телената ограда.
Давай! С бързина, на която бе забравил, че е способен, Гейб спринтира, като всеки момент очакваше да чуе викове. Адреналинът препускаше във вените му, давайки му още сили. Дробовете му заплашваха да се пръснат. Когато стигна до оградата, бе набрал достатъчно скорост, за да се прехвърли отведнъж през нея. Промуши се под първия ред бодлива тел. Шиповете раздраха гърба и задните му части, а той не усети почти нищо. Но много ясно чуваше глас, който крещеше на корейски: „Американецът бяга!“.
От другата страна на оградата Гейб отново хукна, благодарен за прекалено тесните полукецове, които смекчаваха скалистия терен, докато той се плъзгаше и лазеше надолу по склона, устремен право към златното сияние на залязващото слънце, право на запад.
Когато най-после стигна до потока, имаше чувството, че е изминал много мили. Почти не чуваше ромоленето на водата, заглушено от свистящото му дишане. Подхлъзна се на калния бряг. Вода нахлу в обувките му. И тогава чу онези звуци, от които се страхуваше — лай на кучета.
Запрепъва се, отчаян, че е плитко и същевременно дъното е каменисто, водата стигаше едва до коленете му. Имаше усещането, че е гъста като лепило, така забавяше движенията му, когато му се искаше да бяга презглава.
Зърна през рамо шарещите по смрачаващия се склон лъчи на фенерчета, с които тангосите го търсеха, докато кучетата яростно лаеха и дърпаха каишките си. Страхувайки се да не го забележат, Гейб се сниши още повече и с маймунски подскоци се понесе по скалистото корито.
Давай, давай, давай! Налагаше си да бяга още по-бързо и удряше ръцете си, докато напипваше пътя.
Но кучетата се приближаваха. Те водеха господарите си директно към него, преминавайки по най-краткия път направо през откритото пространство. При тази скорост след минути щяха да открият къде се намира.
Изкушаваше се да зареже потока и да се втурне нагоре по склона вдясно, но този ход щеше да го прати право в ръцете им. По-добре беше да стои близо до водата, където бе сигурен за посоката и кучетата не можеха да го надушат.
Воят им звучеше като стържене с нокти по черна дъска. Изпълваше съзнанието му с парализиращи видения за бъдещето, което го чакаше, ако го хванат отново.
Изведнъж коритото на потока хлътна и той потъна до кръста в ледената вода. Благодаря ти, Боже! Пое си дълбоко дъх и се гмурна, заплува бързо, яростно размахвайки ръце, понесен като на криле от течението.
Внезапно две ръце се сключиха около раменете му и го измъкнаха от водата.
Не! Той се замята и блъсна нападателя си. Чу се шумно тупване — Тупване ли? — нападателят отхвръкна от него и се блъсна в някакъв предмет, който се разклати и щеше да се преобърне.
Напълно дезориентиран, той с мъка се изправи и откри, че се намира на пода в спалнята за гости на капитан Трой. Хелън лежеше недалеч от него, свита на кълбо. Под слабата светлина, идваща от нощната лампа в банята, той можа да види как тя разтрива темето си, а лицето й е разкривено от болезнена гримаса.
По дяволите, пак беше направил същото!
Хелън разтъркваше главата си и застанала нащрек, не откъсваше поглед от Гейб. Той се втурна към нея и тя трепна уплашено, но в този момент лампата над нея светна и тя го видя, как стои над главата й и ужасено я гледа.