Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Майко — засуети се Чеза зад гърба й, — не бива да излизате така на нощния въздух. Нощният въздух е лош. Ако ви трябва Мариган, трябваше да ме пратите да я извикам.
Егвийн едва не подскочи. Не бе забелязала, че Чеза е тръгнала след нея. Огледа хората около най-близките огньове. Май никой не беше видял кой е дошъл в шатрата на „Мариган“. Нея много рядко я посещаваше някой. И определено не мъже. Един мъж щяха да го забележат.
— Струва ми се, че е избягала, Чеза.
— Проклетницата му с проклетница! — възкликна Чеза. — Казвах ви аз, че тази жена има злобна уста и крадлив поглед. Да се измъкне така като крадла! Ако не бяхте вие, щеше да умре от глад по пътищата. Гледай ти, каква неблагодарност!
Тя последва Егвийн чак до шатрата й, без да спира да бърбори за хорската проклетия изобщо, за неблагодарността на „Мариган“ в частност и как човек трябвало да се държи с такива, което, изглежда, се колебаеше между това да бъдат напердашени с върбови пръчки, та да не могат да си седнат на дирниците, или да бъдат изхвърлени преди да са се сетили сами да избягат, и подхвърляше междувременно съвети Егвийн да си провери накитите да не би да е изчезнало нещо.
Егвийн почти не я слушаше. Умът й се въртеше бясно. Не можеше да е Логаин, нали? Той нямаше откъде да знае за Могедиен, камо ли да тръгне да я спасява. Нали? Ами онези мъже, които събираше Ранд, онези Аша’ман? Във всяко село се носеха слухове за Аша’ман и за Черната кула. Повечето Сестри се правеха, че изобщо не ги засяга, че дузини мъже, способни да преливат, се трупат на едно място — най-лошите приказки трябваше да се посмалят малко; мълвата обикновено преувеличаваше — но сърцето на Егвийн се свиваше от страх всеки път, когато си помислеше за тях. Някакъв Аша’ман можеше да е… Но защо? Откъде щеше да го знае, както и Логаин?
Мъчеше се да отбегне едничката възможно заключение. Дошло бе нещо много по-лошо от Логаин, както и от Аша’ман. Някой от Отстъпниците бе освободил Могедиен. Рахвин бе загинал от ръцете на Ранд, според Нинив, а той беше убил също така и Ишамаел, или така поне изглеждаше. А също и Агинор, И Балтамел. Моарейн бе убила Белаал. С това от мъжете оставаха Ашмодеан, Демандред и Самаил. Самаил беше в Иллиан. Никой не знаеше къде са другите или някоя от оцелелите жени. Моарейн се беше справила също с Ланфеар, или по-скоро двете се бяха справили една с друга, но всички други жени все още бяха живи, доколкото беше известно. Жените — настрана. Това сега беше мъж. Кой? Отдавна бяха разработени планове, в случай че някой от Отстъпниците удари по стана. Нито една от Сестрите не можеше да се сравни с един Отстъпник сама, но свързани в кръгове беше друго нещо, а всеки Отстъпник, който стъпеше в лагера им, щеше да се натъкне на кръгове. Или Отстъпница. Стига да разберяха коя е. По някаква причина Отстъпниците не показваха признаците на безвременност. Навярно беше заради връзката им с Тъмния. Те…
Така доникъде нямаше да стигне. Трябваше да започне да мисли ясно.
— Чеза?
— Да, майко?
— Намери Сюан и Леане. Да дойдат при мен. Но гледай никой друг да не разбере.
Чеза се поклони, ухили се и излезе. Едва ли пропускаше да забележи теченията, които се вихреха около Егвийн, но намираше всичките кроежи и заговори за много забавни, не че знаеше повече от това, което се виждаше на повърхността, а и от него далеч не всичко. Егвийн не се съмняваше в нейната вярност, но представите на Чеза за забавно бързо можеше да се променят, ако научеше колко дълбоки са тези въртопи.
Егвийн преля да запали лампите и седна в ъгъла. Да, трябваше да започне да мисли ясно. Но все още имаше чувството, че се препъва в тъмница.
ГЛАВА 9
Две сребруши
Егвийн седеше на стола си — един от малкото истински столове с облегалки в стана, широк и толкова удобен, че я караше да се чувства виновна, че заема доста място в един от фургоните — седеше и се мъчеше да мисли, когато Сюан отметна платнището и влезе в шатрата.
— Защо, в името на Светлината, избяга така? — Сините й очи сякаш не бяха очи, а шила на сарач. — Шериам ме забърса настрана като муха. — Смайващо деликатните й устни се изкривиха горчиво. — Тръгна си почти веднага след теб. Не разбираш ли, че ти е в ръцете? Тя определено го разбра. Както и Аная и Морврин, и всички останали. Можеш да си сигурна, че цяла нощ ще изгребват водата и ще запушват дупките. Могат да го нагласят. Не знам как, но могат.
Влезе и Леане. Висока, слаба и мургава. Лицето й изглеждаше младо като на Сюан, и по същата причина; всъщност беше достатъчно възрастна, за да може да е майка на Егвийн. Леане хвърли един поглед към Сюан и възкликна: