Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Прилича ми много на гривната, която носеше Елейн. — Шериам се наведе да я погледне по-добре и хартиите в скута й изшумоляха. — И Нинив. Носеха я поред, доколкото си спомням.
Егвийн се сепна. Беше проявила непредпазливост.
— Същата е. Подариха ми я за спомен, когато тръгнаха. — Тя намести сребърното кръгче на китката си и изпита жилване от чувството за вина — чувство, което си беше нейно. Гривната изглеждаше съставена от сегменти, но толкова умело сплетени, че не можеше да се види как точно. Почти не беше се сещала за Нинив и Елейн, откакто двете бяха заминали за Ебу Дар. Май беше време да ги отзове. По всичко изглеждаше, че издирването им не върви добре, макар те да го отричаха. Все пак, ако успееха да намерят това, което търсеха…
Шериам се беше намръщила, но дали заради гривната, или заради нещо друго — Егвийн не разбра. Не можеше обаче да позволи Шериам да започне да се замисля прекалено за тази гривна; ако изобщо някога забележеше, че отива на „колието“, което носеше „Мариган“, можеха да възникнат страшно неудобни въпроси.
Егвийн се надигна и оправи полите си. Днес беше получила от Сюан няколко сведения и едното от тях можеше в момента да й свърши добра работа. Не беше единствената, която крие тайни. Шериам се изненада, когато тя застана пред нея толкова плътно, че не й позволяваше да стане.
— Дъще, научих, че няколко дни след като Сюан и Леане са пристигнали в Салидар, десет Сестри са напуснали — по две от всяка Аджа тук освен от Синята. За къде са тръгнали и защо?
Шериам леко присви очи, но бързо си надяна присъщата си невъзмутимост така удобно, както й стоеше роклята.
— Майко, едва ли мога да си спомня всяка…
— Не ми се измъквай, Шериам. — Егвийн пристъпи още малко към нея, коленете им почти се докоснаха. — Не се опитвай да увърташ. Истината.
Гладкото чело на Шериам се набръчка.
— Майко, дори и да знаех, едва ли щях да ви безпокоя с всяка малка…
— Истината, Шериам. Цялата истина. Или трябва да задам въпрос пред целия Съвет защо не мога да чуя истината от своята Пазителка? Така или иначе ще го науча, дъще. Ще го науча.
Шериам извърна глава, сякаш търсеше начин да се измъкне. Очите й се спряха на Чеза и тя едва не въздъхна от облекчение.
— Майко, утре, когато останем насаме, съм сигурна, че ще мога да ви обясня всичко така, че да останете доволна. Но първо ще трябва да поговоря с някои от Сестрите.
За да могат да измислят какво да й каже утре и как.
— Чеза — каза Егвийн, — изчакай отвън, ако обичаш. — Макар да изглеждаше изцяло погълната в кърпенето и да не забелязваше нищо друго, Чеза тутакси скочи и излезе от шатрата почти тичешком. Когато Айез Седай са се спречкали, само малоумен можеше да остане край тях. — Сега, дъще — повтори Егвийн. — Истината. Всичко, което знаеш. Сега сме достатъчно насаме — добави тя, когато Шериам погледна към Сюан.
Шериам заоправя полите си, по-точно — застиска ги, отбягвайки очите на Егвийн и несъмнено обмисляйки как да се измъкне с нещо уклончиво. Но Трите клетви я държаха в клопка. Не можеше да изрече невярна дума и каквото и да си мислеше за истинското положение на Егвийн, да се изплъзне с някакви усуквания бе много по-лошо дори отколкото да отрече авторитета й в лицето. Че нали дори Романда спазваше нормите на почтителност!
Шериам си пое дъх и заговори невъзмутимо към гърдите на Егвийн.
— Когато разбрахме, че Червената Аджа е виновна за провъзгласяването на Логаин като Лъжедракон, ние решихме, че трябва да се направи нещо. — „Ние“ със сигурност означаваше малката котерия Сестри около нея; Карлиня и Беонин, както и останалите, имаха почти толкова влияние, колкото повечето Заседателки, макар и не в самия Съвет. — Елайда разпращаше нарежданията си всички Сестри да се върнат в Кулата, така че ние избрахме десет, които да направят точно това, и то по най-бързия начин. Всички те би трябвало отдавна да са вече там. И да се погрижат всяка Сестра в Кулата да разбере истината за онова, което Червените са направили с Логаин. Дори… — Тя се поколеба за миг и довърши задъхано: — Дори Съветът не знае за тях.
Егвийн отстъпи една крачка и отново разтри слепоочията си. Да се погрижели! С надеждата, че Елайда ще бъде свалена. Всъщност замисълът им не беше никак лош, дори можеше да проработи след известно време. След години може би. Но пък за повечето Сестри колкото по-дълго си стояха и не правеха нищо, толкова по-добре. След достатъчно време можеха дори целия свят да убедят, че Бялата кула всъщност никога не се е разцепвала. Беше се разцепвала и преди, въпреки че за това знаеха едва шепа хора. Може би, след достатъчно време, щяха така да нагласят нещата, че все едно изобщо не е ставало такова нещо.