Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Защо е трябвало да се пази в тайна от Съвета, Шериам? Аз, разбира се, не мога да допусна, че някоя от тях би издала плана ви на Елайда. — Половината Сестри гледаха другата половина накриво от страх да не би да са привърженички на Елайда.
— Майко, една Сестра, която е решила, че това, което правим, е грешка, едва ли би се оставила да я изберат за Заседателка. Всяка такава отдавна щеше да ни е напуснала. — Шериам не се отпусна, но гласът й придоби нравоучителните търпеливи нотки, които смяташе, че най-влияят на Егвийн. Обикновено обаче беше още по-изкусна в подмяната на темата. — Тези подозрения всъщност са най-тежкият проблем, с който се сблъскваме напоследък. Всъщност никой не се доверява на никого. Само ако можехме да измислим как да…
— Черната Аджа — прекъсна я тихо Сюан. — Точно това ви смразява кръвчицата като сребруша, пъхнала се в полите ви. Кой може да каже със сигурност коя е Черна и кой може да каже какво е в състояние да направи една Черна?
Шериам отново стрелна Сюан с гневен поглед, но след миг силите я оставиха. Или по-скоро едното напрежение се замени с друго. Тя погледна Егвийн и кимна, макар и с неохота. Ако се съдеше по киселата извивка на устните й, беше готова пак да опита с някое извъртане, но пък й беше ясно, че Егвийн не смята да го допусне. Повечето Сестри в стана вече го вярваха, макар че след повече от три хиляди години отричане на съществуването на Черната Аджа от това им се гадеше. Почти никоя нямаше да отвори уста да го спомене, в каквото и да вярваха.
— Въпросът, майко — продължи Сюан, — е какво ще стане, когато Съветът разбере. — Говореше, сякаш разсъждаваше на глас. — Не виждам как която и да било от Заседателките ще приеме извинението, че не са могли да й кажат, защото е можела да се окаже на страната на Елайда. А колкото до възможността да е от Черната Аджа… Да, струва ми се, че ще са доста разстроени.
Шериам пребледня. Просто беше чудо, че не стана смъртнобледа. „Разстроени“ беше съвсем меко казано. Да, ако това се разбереше, Шериам щеше да се изправи пред едни доста повече от „разстроени“ жени.
Сега беше моментът да се възползва от предимството си — но й хрумна друг въпрос. Щом Шериам и приятелките бяха изпратили… какво бяха те? Шпионки — не. По-скоро котки, пуснати да изловят плъховете… Щом Шериам беше пуснала котки в Бялата кула, възможно ли бе…
Внезапно жилване в тила й разпръсна всичко останало. Ако беше усетила болката пряко, щеше да рухне вцепенена. Но дори и сега очите й се изцъклиха. Някакъв мъж, владеещ Силата, бе докоснал нашийника на Могедиен — а в такава връзка не можеше да бъде намесван никой мъж. Болка, съпроводена от нещо друго. От надежда? И после всичко изчезна — усещането, чувствата. Нашийникът беше свален.
— Аз… трябва да глътна малко свеж въздух — промълви тя. Шериам понечи да се изправи, както и Сюан, но тя им махна да си останат на местата. — Не, ще изляза сама — каза им тя припряно. — Сюан, разбери всичко, което Шериам знае за тия котки… Светлина, имам предвид десетте Сестри. — Двете я зяпнаха, но слава на Светлината, не понечиха да я последват, когато откачи фенера от куката и се забърза навън.
Нямаше да отива на една Амирлин да я видят, че тича, но все пак тя се забърза, почти подтичваше. Небето беше безоблачно, луната беше нашарила шатрите и фургоните със сенки. Повечето хора вече бяха заспали, но неколцина все още седяха навън край малките огньове. Мяркаха се шепа Стражници, както и слуги. Твърде много очи, които можеха да я видят, ако се затичаше. Последното, което й трябваше сега, бе някой да поиска да й предложи помощ. Усети, че се е запъхтяла, но беше повече от безпокойството, отколкото от изтощение.
Малката шатра на „Мариган“ беше празна. Одеялата на постелката лежаха разбъркани, отметнати набързо от някого.
„И ако все още беше тук, какво? — зачуди се тя. — Със свален нашийник и може би с онзи, който я освободил?“ Егвийн потръпна и бавно се отдръпна. Могедиен си имаше много сериозни причини да не я обича, твърде лични при това, а единствената Сестра, която можеше да надвие Отстъпницата сама, поне тогава, когато изобщо беше в състояние да прелее, се намираше в Ебу Дар. Могедиен щеше просто да убие Егвийн, без някой изобщо да забележи. Дори някоя Сестра да усетеше преливането й, в това нямаше да има нищо забележително. По-лошото беше, че Могедиен можеше дори да не я убие. И никой нямаше да разбере нищо, докато не откриеха, че и двете са изчезнали.