Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Кръв и проклета пепел! Трябваше да уредим да я пазят — изръмжа Сюан.
Егвийн повдигна вежда — Сюан май беше не по-малко уплашена от Леане.
— Кой да я пази, Сюан? Фаолайн? Или Теодрин? Те дори не знаят, че сте от кръга ми. — Кръга? Пет жени. А Фаолайн и Теодрин трудно можеха да се нарекат нейни ревностни привърженички, особено Фаолайн. На Нинив и Елейн също можеше да се разчита, и на Биргит със сигурност, макар и да не беше Айез Седай, но сега те бяха далече. Потайността и лукавството все още оставаха главните и оръжия. Плюс факта, че никой не ги очакваше от нея. — Как щях да обясня, че трябва да следят прислужницата ми? И с какво изобщо щеше да помогне това? Сигурно е бил някой от Отстъпниците. Наистина ли смяташ, че Фаолайн и Теодрин биха могли да го спрат дори заедно? Не съм сигурна дали аз самата бих могла, дори да се свържех с Романда и Лелейн. — Двете бяха следващите по сила жени в стана след нея, толкова могъщи, колкото беше била Сюан.
Сюан изсумтя. Често твърдеше, че щом не можела повече да е Амирлин, трябвало поне да научи Егвийн да стане най-добрата Амирлин, съществувала някога, но въпреки всичко да се превърнеш от лъв в мишка никак не беше лесно. Тъкмо поради това Егвийн й позволяваше доста неща.
— Искам да поразпитате онези, които са спали най-близо до шатрата на Могедиен — продължи Егвийн. — Все някой трябва да е видял този мъж. Трябва да е дошъл пеш. Всеки, който би отворил Портал в толкова малко пространство, би рискувал да я пререже на две, колкото и малък да го запреде.
— И защо? — изръмжа Сюан. — Да не се каниш да хукнеш да я преследваш като някоя глупава героиня от глупавата история на някой веселчун, и да я върнеш? Или може би ще овържеш всички Отстъпници и ще ги домъкнеш тук? Защо не спечелиш и Последната битка, както си я подкарала? Дори да получиш описанието му от главата до петите, никой не може да различи един Отстъпник от друг. Поне никой тук. Това е най-проклетото безполезно буре с рибешки карантии, което съм…
— Сюан! — рязко я прекъсна Егвийн. Все пак всичко си имаше граници. С това нямаше да се примири дори да дойдеше от Романда.
По бузите на Сюан бавно изби руменина и тя сведе очи.
— Простете ми, майко. — Прозвуча почти все едно че го мисли сериозно.
— Изнервена е, майко — намеси се Леане със закачлива усмивка. В тези неща беше много добра, въпреки че обикновено ги прилагаше, за да накара сърцето на някой мъж да се разтупти. Не безразборно, разбира се — подбираше си ги и освен това бе много дискретна. — Но пък всички сме изнервени. Само да се беше научила поне да не замерва Гарет Брин с каквото й падне, когато се ядоса…
— Стига! — сопна й се Егвийн. Наистина, Леане само се опитваше да свали малко напрежението на Сюан, но тя нямаше настроение за такива шеги. — Искам да науча всичко, което е възможно, за това кой е освободил Могедиен. Стига това да не е повече, отколкото имам правото да помоля.
Леане млъкна и се загледа в килима на пода.
Червенината покри цялото лице на Сюан и със светлата си кожа тя заприлича на слънце по залез.
— Аз… покорно ви моля за извинение, майко. — Този път наистина се разкайваше. Явно й беше трудно да срещне погледа на Егвийн. — Понякога е трудно да… Не, не се оправдавам. Покорно ви моля за прошка.
Егвийн я гледаше, без да мига — нещо, на което я беше научила самата Сюан. След малко тя се помръдна притеснено. Когато знаеш, че си сгрешил, мълчанието боде и бодежите набиват в ума ти, че си сгрешил. Мълчанието беше много полезен инструмент в много ситуации.
— Тъй като не си спомням какво точно трябва да простя — най-сетне тихо каза Егвийн, — струва ми се, че не е нужно. Но, Сюан… нека не се случва повече.
— Благодаря, майко. — Намек за иронична усмивка изкриви ъгълчетата на устните й. — Ако ми позволите да го кажа, научила съм ви добре. Но ако мога да предложа… — Изчака нетърпеливото кимване на Егвийн. — Една от нас би трябвало да отнесе нареждането ви на Фаолайн или Теодрин — трябва да е много намусена, че са я използвали като куриерка. Те ще събудят много по-малко подозрения от Леане или мен. Всички знаят, че ги покровителствате.
Егвийн веднага се съгласи. Все още не мислеше ясно, инак щеше сама да се сети за това. Главоболието й пак се връщаше. Чеза твърдеше, че било заради малкото сън, но й беше трудно да спи, след като главата й бе като тъпан. Трябваше й по-голяма глава, за да не я чувства толкова стегната и натъпкана с толкова много грижи. Е, сега поне можеше да сподели тайните, които бяха пазили Могедиен скрита — как да се предрешиш с помощта на Силата и как да прикриеш способността си пред други жени, които могат да преливат. Разкриването им досега беше твърде рисковано, защото можеше да доведе до свалянето на маската на Могедиен.