Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Тя остави лампите запалени и бързо излезе — преди да е дошла Селаме. Разходката щеше да прочисти главата й и може би да я измори достатъчно, за да заспи дълбоко. Да се приспи нямаше да е проблем — Мъдрите сънебродници първо я бяха научили на това умение, — но да намери покой в съня беше друго нещо. Особено след като умът й кипеше заради огромния списък от тревоги, започващ с Романда, Лелейн и Шериам, след това минаващ през Ранд, Елайда, Могедиен, нелепото време и още по-нататък.
Съзнателно избегна зоната около шатрата на Могедиен. Ако започнеше сама да задава прекалено много въпроси, щеше да се придаде твърде голямо значение на една избягала слугиня. Дискретността се беше превърнала в част от нея. Играта, която играеше, не позволяваше много подхлъзвания и да не внимаваш там, където смяташ, че е без значение, можеше да те доведе до това да престанеш да внимаваш там, където е фатално. Нещо повече — можеше да се окаже, че си сгрешила в преценката си. „Слабият трябва да проявява смелостта си много предпазливо.“ Още един от съветите на Сюан. Сюан наистина полагаше голямо усилие да я научи, а тази игра специално я познаваше много добре.
Хората навън не бяха повече отпреди — на малки групички, скупчени около гаснещите огньове, изтощени от вечерната шетня след дългия ден пътуване. Тези, покрай които минаваше, се надигаха уморено да се поклонят и измърморваха по едно: „Светлината да ви освети, майко“, или нещо подобно и я молеха за благослова й, който тя им даваше с простичкото: „Светлината да те освети, чедо.“ Мъже и жени, достатъчно възрастни, за да й бъдат дядовци и баби, грейваха от щастие заради това, но тя все пак се чудеше какво ли мислят за нея, какво знаят. Всички Айез Седай се държаха като ненакърним фронт пред очите на целия външен свят, в това число слугите им. Но Сюан твърдеше, че ако имаш съмнения, че слугинята ти знае два пъти повече от онова, което би трябвало да знае, значи си наясно с половината от истината. И все пак тези поклони я утешаваха — може би поне някои от тези хора не я мислеха за наивна девойка, която Съветът използва само когато има нужда от нея.
Докато преминаваше покрай една открита зона, оградена с въжета, завързани за здраво забити в земята колове, в тъмнината просветна рязката светлина на Праг — завъртя се около оста си и се разтвори. Тя спря и го загледа. Всъщност не беше точно светлина, защото не хвърляше сянка. Никой при околните огньове не вдигна глава — хората вече бяха навикнали. От Прага като ято гъски се изсипаха десетина Сестри и два пъти повече Стражници, завръщащи се с донесения и плетени кошници за гълъби от гълъбарниците в Салидар, на над петстотин мили на запад.
Те се разпръснаха още преди Порталът да се е затворил, понесли товара си при Заседателките, при своите Аджи и само две-три към собствените си шатри. Друга нощ и Сюан щеше да е с тях — тя рядко се доверяваше други да й носят сведенията, макар повечето от тях да бяха кодирани и шифровани. Понякога изглеждаше, че по широкия свят има повече мрежи от очи и уши, отколкото е броят на самите Айез Седай, въпреки че повечето от тях бяха жестоко орязани от обстоятелствата. Повечето агенти на различните Аджи като че ли се бяха снишили, докато се уталожат „трудностите“ в Бялата кула, а не малко от очите и ушите на отделните Сестри нямаха никаква представа къде и на кого служи в момента тяхната Айез Седай.
Стражниците я поздравиха с предпазливи поклони, с цялата почит, полагаща се на шарфа; някои Сестри можеше и да я поглеждат накриво, но Съветът я беше издигнал за Амирлин и за Гайдините това бе достатъчно. Слугите естествено също я удостоиха с поклони. Никоя от Айез Седай обаче дори не я погледна. Навярно не я бяха забелязали. Може би.
В известен смисъл това, че някои все още можеха да получават известия от своите очи и уши, се дължеше на един от „даровете“ на Могедиен. Сестрите, притежаващи достатъчно мощ да правят Портали, бяха пребивавали достатъчно дълго в Салидар, за да го опознаят добре. Онези, които можеха да запредат Портал с прилични размери, можеха да Пътуват оттам почти до всяко друго място. Но да се опитат да Пътуват до Салидар означаваше да прекарват половината от нощта си в опознаване на новото утъпкано и оградено с въжета парче земя. Това, което Егвийн бе успяла да измъкне от Могедиен, беше един начин да се Пътува от място, което не познаваш, до място, което знаеш. По-бавно от самото Пътуване, „Приплъзването“ не бе един от изгубените Таланти — никой изобщо не беше чувал за него, тъй че дори самото име бе приписано на Егвийн. Всяка, която можеше да Пътува, можеше и да се Приплъзва, така че всяка нощ Сестрите се Приплъзваха до Салидар, за да проверят в кафезите на гълъбите за птици, завърнали се там, където се бяха излюпили, след което Пътуваха обратно.