Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
„Още малко похвали“ — помисли си тя кисело. Големи възторзи имаше, когато бе обявила на всеослушание отдавна забравената тайна на Пътуването, която поне бе открила сама, и още повече похвали след това за всяка от тайните, които бе измъкнала от Могедиен всеки път като изваждане на зъб. Нито една от тези похвали обаче не беше променила положението й и на йота. Човек може да потупа по главичката едно надарено дете, без да забравя, че е дете, нали?
Леане излезе, но първо каза, че нямала нищо против веднъж поне на още някоя да й развалят нощния отдих. Сюан изчака — никой не биваше да види двете с Леане да излизат заедно. Известно време Егвийн само ги гледаше, съсредоточено. Сюан изглеждаше потънала в мисли. Най-сетне се сепна и се изправи, готова да си тръгне.
— Сюан… — почна Егвийн и усети, че й е трудно да продължи.
Сюан си помисли, че я разбира.
— Не само бяхте права, майко — каза тя. Гледаше Егвийн право в очите. — Вие бяхте твърде снизходителна, твърде снизходителна, въпреки че според мен всеки друг би бил на ваше място. Но вие заемате Амирлинския трон и никой не може да си позволи да се държи с вас нахално и безочливо, дори да ми бяхте наложили наказание, при което и Романда да изпита съжаление към мен, щеше да е по-малко, отколкото заслужавам.
— Ще го запомня за следващия път — отвърна Егвийн и Сюан кимна, сякаш бе съгласна. Навярно беше. Освен ако промените в нея не станеха по-дълбоки, отколкото изглеждаше възможно, почти сигурно беше, че следващ път ще има, както и по-следващи. — Но това, за което исках да те попитам, е лорд Брин. — Лицето на Сюан стана безизразно. — Сигурна ли си, че не би искала да се намеся?
— Защо да го искам, майко? — Гласът на Сюан стана по-мек от сутрешна омара. — Единствените ми задължения са да ви уча на етикета и да предавам на Шериам съобщенията от своите очи и уши. — Все още разполагаше с част от предишната си мрежа, макар да беше съмнително дали всички те знаят до кого стигат донесенията им сега. — Лорд Гарет Брин едва ли ангажира толкова от времето ми, че да се налага намесата ви. — Почти винаги се изразяваше за него по този начин и винаги когато упоменеше титлата му, влагаше в нея жлъч.
— Сюан, един подпален обор и няколко крави не могат да струват чак толкова. — Не и в сравнение с плащането и изхранването на толкова много войскари. Но й го беше предлагала и преди и всеки път бе получавала същия категоричен отказ.
— Благодаря ви, майко, но не. Няма да позволя да каже, че съм нарушила думата си, а съм се заклела, че ще отработя дълга си. — Сериозността на Сюан изведнъж премина в смях — нещо изключително рядко, когато говореше за лорд Брин. По-често се мусеше. — Ако трябва да се тревожите за някого, по-скоро се тревожете за него, не за мен. Не ми трябва помощ, за да се оправя с Гарет Брин.
А това беше най-странното. Колкото и да беше станала немощна в Силата, Сюан не беше чак толкова слаба, че да продължава безкрайно да му слугува и часове наред да му пере ризите и бельото. Навярно го правеше, за да си има подръка някой, на когото да си излива яда. Каквато и да беше причината, това предизвикваше немалко приказки и само потвърждаваше в очите на мнозина нейната странност; тя беше Айез Седай в края на краищата, макар и слязла много ниско. Начините, които той прилагаше, за да я укроти — поне когато започнеше да хвърля чинии и ботуши, — я вбесяваха още повече и предизвикваха люти закани, но макар да можеше да го овърже така, че и един пръст да не може да мръдне, Сюан никога не докосваше сайдар пред него — и никога за да го изпере, дори когато това можеше да означава, че ще я обърне на коляното си да я напердаши, защото не си е свършила работата. Този факт, разбира се, оставаше скрит за повечето Сестри, но някои неща се бяха изплъзвали от устата й, когато се разгневеше, пък и Леане понякога й се подиграваше. Всичко това като че ли просто нямаше обяснение. Сюан не беше нито безволева, нито глупава, не беше нито раболепна, нито боязлива, не беше…
— Можеш да си тръгваш, Сюан. — Явно някои тайни щяха да си останат неразкрити тази нощ. — Късно е и знам, че искаш да си легнеш.
— Да, майко. И още веднъж ви благодаря — добави тя, макар че Егвийн не разбра за какво точно.
След като Сюан излезе, Егвийн отново разтърка слепоочията си. Искаше й се да се поразходи. Шатрата нямаше да свърши работа — можеше и да е най-голямата, обитавана от едно лице, но това означаваше едва два на два разкрача и това пространство беше запълнено с походния креват, стола и столчето, умивалника, огледалото на стойката и три сандъка, пълни с дрехи. За последните се беше погрижила Чеза, както и Романда, Лелейн и още дузина заседателки. И се грижеха за тях постоянно — още няколко дара с копринени ризи или чорапи, още една рокля, достатъчно пищна, за да подхожда за прием на крал, и щеше да има нужда от четвърти сандък. Шериам и заседателките може би се надяваха, че изящните рокли ще я заслепят за всичко останало, но Чеза просто беше убедена, че Амирлинския трон трябва да е облечена подходящо за сана си. Слугите пък, изглежда, бяха убедени в необходимостта да се спазва ритуалът не по-малко от Съвета. Скоро щеше да дойде и Селаме — неин ред беше да помогне на Егвийн да се съблече за лягане — поредният ритуал. Само че с това главоболие все още не беше готова за лягане.