Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Тази новата ще върши работа — промърмори Чеза над шева си. — Тайренците винаги вирят нос, разбира се, но Селаме е наясно какво се изисква от слугинята на една лейди. Двете с Мери скоро ще я вкараме в пътя. — Шериам я погледна раздразнено.
Егвийн се усмихна. Егвин ал-Вийр с три слугини, които я чакат — толкова невероятно, колкото и самият шарф. Но усмивката й се задържа само за миг. На слугините също трябваше да се плаща. Малка сумичка в сравнение с разходите за тридесетте хиляди войници, но пък Амирлин не можеше да се занимава с прането си или да си кърпи ризите… но можеше спокойно да се задоволи и само с Чеза. И щеше, стига да имаше избор. Само преди седмица Романда изведнъж бе решила, че Амирлин има нужда от втора слугиня, и намери Мери сред бежанците, които се криеха във всяко селце, докато не ги прогонят, и за да не остане по-назад, Лелейн докара отнякъде Селаме. И двете бяха натикани в малката шатра на Чеза преди Егвийн да разбере за съществуването им.
В самия принцип имаше нещо грешно: три слугини, след като нямаше достатъчно сребро да се плаща на войската, при това слугини, избрани за нея дори без да я попитат; оставаше налице и фактът, че имаше още една, макар тази една да не получаваше и медник. Така или иначе, всички продължаваха да вярват, че Мариган е главната лична прислуга на Амирлин.
Тя бръкна под масата и опипа кесията на колана си, опипа гривната вътре. Трябваше да я носи по-често. Извади гривната и я надяна на китката си — ивица от сребро, направена така, че свръзката ставаше невидима, след като я затвориш. Направена с Единствената сила, гривната щракна и се затвори и тя за малко да понечи да я отвори отново.
В крайчеца на съзнанието й нахлу чувство, чувство и яснота, в едно малко кътче, сякаш си го представяше. Но не беше въображение — беше твърде истинско. Гривната бе половината от ай-дам и осигуряваше връзка между нея и жената, която носеше другата половина, сребърния нашийник, който не можеше да се свали. Между двете съществуваше кръг, без да се прегръща сайдар, и Егвийн винаги водеше в този кръг благодарение на гривната. „Мариган“ сега спеше, краката й бяха подбити от ходенето ден след ден, но макар да спеше, страхът се процеждаше през връзката; само омразата можеше да се сравни по сила със страха в потока, протичащ през ай-дам. Неохотата на Егвийн да си слага гривната произтичаше от непрестанното гризене на ужаса на другата жена, от това, че сама беше носила нашийника на ай-дам, и от това, че добре знаеше какво представлява жената от другата страна.
Само три жени в стана знаеха, че Могедиен е пленничка, прикрита сред множеството слуги на Айез Седай. Ако се разбереше, Могедиен щеше да бъде съдена, усмирена и екзекутирана много бързо. Егвийн може би щеше да я сполети почти същата съдба, както и Сюан и Леане. Те бяха другите две, които го знаеха. В най-добрия случай щяха да й отнемат шарфа.
„За това, че съм укривала една Отстъпница от правосъдието — помисли си тя мрачно. — Късмет ще имам, ако не ме натикат обратно при Посветените.“ Опипа несъзнателно пръстена с Великата змия на кутрето на дясната си ръка.
Но от друга страна, колкото и справедлива да бъдеше една такава присъда, тя едва ли беше вероятна. Бяха я учили, че за Амирлинския трон се избира най-мъдрата Сестра, но сега сама беше разбрала как стоят нещата в действителност. Избирането на Амирлин беше толкова люта надпревара, колкото избирането на кмет в Две реки, а може би и повече — в Емондово поле никой не беше правил усилие да се противопостави на баща й, но беше чувала за изборите в Девенов просек и Таренов сал. Сюан беше издигната за Амирлин само защото всяка от трите преди нея беше умряла едва след няколко години служба като Амирлински трон. Съветът бе пожелал някоя по-млада. Да се обсъжда възрастта на една Сестра бе почти толкова проява на грубост, колкото да я зашлевиш в лицето, но тя вече бе започнала да добива известна представа колко живеят Айез Седай. Рядко някоя биваше избирана за Заседателка преди да е носила шала поне седемдесет или осемдесет години, а Амирлините — обикновено по-дълго. Често много по-дълго. Тъй че когато предния път Съветът се беше запънал между четири Сестри, издигнати в Айез Седай едва преди петдесет години, и Сеайне Хериман от Белите беше предложила жена, носила шала едва от десет години, това, което бе накарало Заседателките да я подкрепят, вероятно беше било повече заради изтощението им, отколкото заради самите качества на Сюан да ръководи.
А Егвийн ал-Вийр, на която в много отношения се полагаше все още да бъде новачка? Фигурантка, която да насочват лесно, детенце, отраснало в същото село като Ранд ал-Тор. Последното определено беше натежало във взимането на решението. Нямаше да й отнемат шарфа, но щяха да я лишат от целия авторитет, който бе успяла донякъде да натрупа. Романда, Лелейн и Шериам най-вероятно щяха да се сбият коя да я стисне за врата и да я тика напред.