Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Като Пазителка, Шериам щеше да е много доволна, ако можеше да отнеме тези дреболии от ръцете на Егвийн. Дори го беше подхвърлила, обяснявайки колко дребни са и как Амирлинския трон не бивало да се обременява с ежедневните дреболии. Сюан, от своя страна, бе казала, че една добра Амирлин обръща внимание точно на тези неща, без да се опитва да дублира работата на дузините Сестри и чиновници, но проверявайки все пак по нещо различно всеки ден. Така можела да получи добра представа за всичко, преди някой да дойде и да й съобщи за някоя възникнала криза, която вече се пука по шевовете. Сюан наричаше това „напипване накъде духа вятърът“. Седмици бяха нужни, за да стигнат тези отчети до нея, и Егвийн беше сигурна, че остави ли ги да минат под контрола на Шериам, никога повече няма да научи нищо, преди да е остаряло, а може би и изобщо.
Трите потънаха в мълчание — всяка се съсредоточи върху своята купчина хартии.
Чеза, седнала на възглавничките в единия ъгъл на шатрата, измърмори:
— Малкото светлина е лоша за очите. — и вдигна един от копринените чорапи на Егвийн, които кърпеше. — Мен никой не може да ме накара да си бода очите над думи на толкова оскъдна светлина. — Възпълна, макар и не чак дебела, с блещукащи очи и весела усмивка, личната прислужница на Егвийн все се опитваше да подхвърли някой съвет на Амирлин все едно, че говори на себе си. Човек можеше да си помисли, че е поне от двадесет години на служба при Егвийн, а не от по-малко от два месеца, и че е три пъти по-възрастна от нея, а не едва два пъти. Егвийн си помисли, че Чеза просто иска да запълни тишината. Откакто Логаин беше избягал, в стана цареше напрежение. Мъж, който можеше да прелива, заслонен и под усилена стража, и въпреки това бе успял да се изплъзне като мъгла. Всички бяха настръхнали до крайна степен — чудеха се как е избягал и къде ли е отишъл, и какво възнамерява да направи. На Егвийн повече отколкото на всяка друга и се искаше да знае къде е Логаин Аблар.
Шериам плесна ядосано по купчината хартии и изгледа намръщено Чеза. Не разбираше защо Егвийн оставя слугинята си да присъства на тези срещи, камо ли да си позволява да бърбори така свободно. Вероятно така и не й хрумна, че присъствието на Чеза и неочакваното й дърдорене често я обърква дотолкова, че оставя възможност на Егвийн да заобиколи някой съвет, който не иска да приеме, и да отложи вземането на решения, които не иска да вземе, във всеки случай не и по начина, по който Шериам очакваше да се вземат. Тази идея със сигурност не беше хрумвала и на самата Чеза — тя се усмихна притеснено и се зае отново с кърпенето.
— Ако продължим така, майко — каза хладно Шериам, — можем да останем и до призори.
Взряна в следващата страница, Егвийн потърка слепоочията си. За светлината Чеза може би беше права. Отново я хващаше главоболието. Но пък то можеше и да се дължи на страницата, описваща колко пари им остават. Историите, които беше чела, никога не споменаваха колко пари са нужни, за да се поддържа една армия. На страницата ситно-ситно бяха изписани цифри. Двете сестри-заседателки Романда и Лелейн предлагаха на войниците да се плаща по-нарядко и всъщност да им се плаща по-малко. Всъщност си беше нещо повече от предложение, тъй като Романда и Лелейн не бяха просто и само Заседателки в Съвета. Други Заседателки следваха водачеството им, макар и не всички непременно, и единствената Заседателка, на която Егвийн можеше да разчита, беше Делана, макар и на нея не съвсем. Лелейн и Романда рядко се съгласяваха с нещо и сега едва ли можеха да изберат по-лош повод за разногласие. Част от войниците бяха положили клетви, но повечето от тях бяха тук заради платата и може би заради надеждата за плячка.
— На войниците трябва да се плаща както досега — измърмори Егвийн и смачка двете бележки. Нямаше да позволи войската й да се стопи, както и да позволи плячкосването.
— Както заповядате, майко. — Очите на Шериам блеснаха от задоволство. Трудностите трябваше да са й напълно ясни — всеки, който си въобразеше, че тази жена не е изключително умна, го чакаха големи неприятности — но и тя си имаше едно сляпо петно. Ако Романда или Лелейн кажеха, че слънцето изгрява, Шериам най-вероятно щеше да заяви, че залязва; беше имала почти толкова влияние в Съвета, колкото и те сега, ако не и повече, докато не сложиха край на споровете между тях. Обратното също беше вярно — двете по-скоро бяха готови да спрат да мислят, но не и да престанат да се изказват срещу всичко, което искаше Шериам. Което като цяло си имаше и добри страни.
Пръстите на Егвийн затупкаха по масата, но тя ги спря. Парите трябваше да се намерят — все някъде и все някак, — но не биваше да показва пред Шериам, че е разтревожена.