Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Майко, това е много глупав риск. — Очите й блестяха, но гласът й винаги си оставаше някак изнурен, дори когато беше раздразнена. Някога беше доста енергичен. — Ако някой ни види така заедно…
— Не ме интересува, та ако ще целият стан да разбере, че караниците ви са измама — рязко каза Егвийн и направи преграда срещу подслушване.
Интересуваше я и може би нямаше да ги извика заедно, но първата що-годе умна мисъл, която й бе дошла, беше да извика единствените две Сестри, на които можеше да разчита. Никой в стана дори не подозираше това. Всички знаеха, че бившата Амирлин и бившата й Пазителка се мразят почти толкова, колкото Сюан мразеше новата си роля да напътства своята наследница. Ако някоя от Сестрите го разбереше, най-вероятно щяха да им наложат много дълго наказание, и при това съвсем не леко — Айез Седай не приемаха да ги правят на глупачки и дори на крале им се беше налагало да плащат за такова нещо — но сега-засега тяхната уж неприязън служеше като лост за упражняване на сериозно влияние сред останалите Сестри, дори сред Заседателките: щом и двете кажеха едно и също нещо, значи трябваше да е така. И още един неподозиран ефект от това, че бяха усмирени, се беше оказал много полезен — ефект, за който не знаеше никой друг. Трите клетви вече не ги засягаха — сега можеха да лъжат като търговки.
Заговори и измами на всяка крачка. Станът бе заприличал на воняща блато. Навярно всяко място, в което се съберяха повече Айез Седай, ставаше такова. След три хиляди години заговорничене, колкото и да бе било необходимо, едва ли беше изненадващо, че коварството се бе превърнало във втора природа за повечето Сестри. Но истински ужасното беше, че тя сама започваше да се улавя, че изпитва удоволствие от всичките тези машинации. Не заради тях самите, но като някакви главоблъсканици, макар че никаква плетеница от телчета не можеше да я заинтригува и наполовина колкото това. От друга страна, тя наистина беше Айез Седай, каквото и да мислеха някои по въпроса, и беше длъжна да приеме жилото заедно с меда.
— Могедиен е избягала — каза тя. — Някакъв мъж й свали ай-дама. Мъж, който може да прелива. Някой от тях двамата е взел нашийника — доколкото видях, го нямаше в шатрата й. Сигурно има някакъв начин да се намери с помощта на гривната, но и да има, не го знам.
Краката на Леане се подкосиха и тя се смъкна като чувал на столчето, на което обикновено седеше Чеза. Сюан бавно приседна на походното легло и сложи ръце в скута си. Колкото и да беше нелепо, Егвийн забеляза, че роклята й е с малки сини цветченца, извезани над подгъва. Друга такава ивица, както му е редът, обикаляше по корсажа. Грижата за дрехите — да са хубави, а не просто удобни — беше незначителна промяна, ако се погледнеше от един ъгъл — Сюан изобщо не стигаше до крайности, — но от друга гледна точка, тази промяна бе също толкова стряскаща, колкото и лицето й. И озадачаваща. Сюан презираше промените и им се съпротивляваше. Освен тази.
Леане, от своя страна, като че ли възприемаше всичко, което се беше променило, с присъщото на Айез Седай спокойствие. Също така млада — Егвийн беше дочула как една Жълта бе възкликнала с почуда, че двете са в цветуща детеродна възраст според всичко, което можела да установи — тя все едно че никога не беше била Пазителка — а и никога не беше имала друго лице. Доскоро самото въплъщение на практицизъм и ефикасност, тя сега изглеждаше идеалната изкусителна доманка. Дори роклята й беше скроена според модата в родната й земя — бе толкова тънка, че изглеждаше почти прозрачна и съвсем непрактична с бледозеления си цвят за прашните пътища. След като й се каза, че усмиряването е прекъснало всичките й връзки и обвързвания, Леане си беше избрала Зелената Аджа наместо предишната Синя. Досега сменянето на Аджи не беше се случвало, нито се смяташе за възможно, но пък и никоя досега не беше усмирявана и след това Изцерявана. Сюан пък се беше върнала без колебание при Сините, макар да ръмжеше заради идиотската нужда от „отправянето на настоятелна молба“, както гласеше официалната фраза.
— О, Светлина! — изпъшка Леане. — Трябваше да я пратим на съд още веднага! Нищо от наученото от нея не може да заплати цената на това отново да броди на воля по света. Нищо! — Това беше показателно за уплахата й: тя обикновено не изтъкваше очевидни неща. Мозъкът й не беше станал ленив, въпреки външното й държане. Колкото и отпуснати и съблазнителни да изглеждаха външно доманките, те все пак бяха известни като най-ловките търговки по целия свят.