Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Явно знаеше, че я очакват.
— Здравейте, Енгъс.
— Точността е добродетел, както и смелостта. Вие ги притежавате и двете, млада госпожице — кимна той одобрително. — Имахте смелостта да се появите тук днес. В това отношение сте точно като майка си. Тя не беше от срамежливите.
— Наистина ли?
Възрастният мъж се усмихна под мустак.
— Виждал съм я много пъти как държи в ръцете си онези дяволи Рийд и Джуниър.
Смехът му затихна и на лицето му се появи лека усмивка при спомена за миналото.
— Ако беше останала жива, щеше да стане истинска жена — очите му се върнаха отново върху Алекс. — Предполагам, че щеше да стане като вас. Ако имах дъщеря, бих искал да прилича на вас.
Смутена от неочакваното изявление, Алекс каза:
— Извинете, ако съм свързана по някакъв начин с това, дори и косвено — направи жест с ръка към разрушените постройки. — Надявам се, че Рийд ще открие кой го е направил и ще го подведе под отговорност.
— И аз се надявам. Ще възстановя повечето от нещата — каза той и хвърли поглед към счупените стъкла на верандата. — Но много съжалявам за коня на Рийд. Той се гордееше с него. Спестяваше доста дълго, за да го купи.
— Изглежда много разстроен — Алекс се обърна. Видя Рийд до колата да говори по радиостанцията.
— Беше повече от бесен. Става ужасно ревнив, когато става въпрос за нещо, което му принадлежи. Разбираемо е, като се има предвид как е израснал. Никой не се е грижил за него. Живял е само от труда си. След като веднъж си събирал боклуци по улиците, за да оцелееш, мисля, че е много трудно да се откажеш от придобитото с много усилия. Изглежда дребнав, защото знае, че понякога животът зависи от дреболии.
Джуниър се появи отнякъде с традиционната си усмивка. Беше в неподходящо за случая весело настроение. За разлика от Рийд и Енгъс дрехите му бяха безупречно изгладени и чисти. Дори и да беше работил до скоро, сега никой не можеше да забележи потта му.
След като поздрави Алекс сърдечно, той каза:
— И двамата няма да повярвате, ако ви кажа с кого говорих преди малко. Една от собственичките се обади, за да провери как е кобилата й, която щяла скоро да ражда. Лошите новини бързо се разнасят. Като се разциври: „Милото ми дете, трябва да се е изплашило до смърт.“ Уверих я, че кобилата й е в друга конюшня, но тя ме държа половин час на телефона и не затвори, докато не се заклех, че нейното дете и бъдещото му бебе са добре.
Той имитира гласа на жената. Енгъс и Алекс се засмяха. В този момент с периферното си зрение Алекс долови, че Рийд ги наблюдава. Стоеше неподвижно и въпреки голямото разстояние между тях, тя беше сигурна, че това не му харесва. Пренебрежението му се носеше из въздуха и когато стигна до нея, сякаш я удари с всичка сила.
— По-добре да вляза вътре, защото ще закъснея за чая — обърна се тя към мъжете.
Джуниър сложи ръка на рамото й.
— Мама иска да ви се извини за снощи. Сияеше от радост, че приехте поканата й. Очаква ви.
Глава XXV
Лууп пое палтото й и я поведе нагоре по стъпалата. Спря пред една врата и почука тихо:
— Влезте.
Лууп отвори вратата, но не влезе. Алекс прекрачи прага и влезе в стаята, която изглеждаше така, сякаш влизаш в киносалон. Възклицанието й беше спонтанно и искрено!
— Каква красива стая!
— Благодаря. И на мен ми харесва — каза Сара Джоу и погледна през рамото на Алекс. — Затворете вратата, Лууп. Знаете, че не мога да понасям течение, а и шумът, който вдигат тези работници, е непоносим. Донесете подноса с чая веднага.
— Да, мадам — прислужницата се оттегли и ги остави сами.
Алекс стоеше близо до вратата и се чувстваше неловко с кожените ботуши и дългата вълнена пола. Нямаше нищо лошо във външния й вид, но изглеждаше твърде модерно и не на място в тази старомодна викторианска стая, в която миришеше като в парфюмерия.
Домакинята изглеждаше точно като въртяща се балерина в музикална кутия за бижута. Воланите около деколтето й бяха същите като тези около китките й. Беше облечена с бяла блуза и бежова пола, която падаше свободно по тялото й. Седеше на снежнобяло канапе, поставено близо до прозореца, и следобедното слънце образуваше ореол около главата й.
— Елате насам и седнете — кимна към един изящен стол близо до нея.
Алекс обикновено беше уравновесена, но сега се чувстваше неловко, докато прекоси застланата с мек килим стая.
— Благодаря за поканата. Идеята ви беше чудесна.
— Бях длъжна да ви се извиня колкото може по-скоро за това, което казах снощи.
— Няма значение. Всичко е забравено.
Джуниър и Енгъс изглежда й бяха простили за непреднамерената роля, която беше изиграла в тази вандалщина. Сега тя на свой ред би могла да прости на Сара Джоу грубостта.