Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Още през ведическия период съществуват различни институти за обучение. Първият, както вече знаем, е ашрамът, обител с един учител, който приема в своето домашно училище толкова ученици, колкото може сам да обучи. В тези училища учениците преминават своето редовно обучение. Но имало хора, които желаят да се отдадат на учение за цял живот. Те обикаляли страната, търсейки повече знания чрез дискусии или връзка с прославени мъдреци. Имало също институти за напреднали в науката, известни като паришади, отговарящи на днешните висши учебни заведения или академии. Отделно от това към царските дворци се събирали учени мъже в нещо като постоянно действуващи асамблеи.
От края на ведическия период до началото на управлението на Гуптите образованието обхванало по-пълно първите три касти на индийското общество и било систематизирано. От брахманите се изисквало да изучават всички клонове на науката, на първо място, разбира се, Ведите и техните основни коментари, астрология, астрономия, цялото философско знание, в.т.ч. материалистическата философия, докато образованието на кшатриите и вайшиите било практически ориентирано съобразно техните задължения в обществото. Нови черти в образователната система прибавили будистки-те манастири, засилвайки колективното начало в образователния процес.
През този период се появяват и висшите учебни заведения в големите градове, където прииждат студенти от различни краища на страната. Най-известни от тях са тези в Таксила — западен Пенджаб, и в Бенарес, допускащи студенти от всички касти и степени на живот срещу определено заплащане. Освен традиционното обучение в тях се изучавали икономически дисциплини, медицина, военно изкуство. През този период възникнала система на професионално-техническо обучение.
Системата на висшето образование и научната дейност продължила да се развива по установените пътища и през периода на Гуптите. Засилил се приносът на будистките манастири в светското обучение. Най-известният манастир, този в Наланда, бил постоянно обитаван от десет хиляди монаси, при това достъпът до него бил тъй труден, че от десет желаещи били приемани двама или трима. Преподаватели в него били най-големите будистки учени, а възпитаниците на манастира били приемани с особен респект в цялата страна поради високите си интелектуални и морални качества.
Големият недостатък на образователната система на Древна Индия е недопускането на жените до божествените Веди, до светая светих на индийската образованост. Те можели да изучават всичко останало наред с мъжете, но поради обичая на ранна женитба и други някои причини те не са се ползували широко от тези си възможности. Само жени от първите две касти достигали висока степен на образованост и ярка социална реализация извън семейството като поетеси, генерали, администратори. Но тъй като никое древно общество не се отнасяло по-добре към образованието на жената и тъй като никоя страна не е създала по-добра система на образование изобщо, образованието в Древна Индия си остава едно от най-драгоценните достижения в старата история на човечеството.
Отношението на държавата към религията или поточно към отделните религии и многобройните секти е толерантно. Няколко са главните причини за това. На първо място, дългата културна традиция, в която съществуват не без борба, но не и без търпимост едно към друго различни религиозни и философски учения. На второ място, кастовата организация на обществото, при която всяка каста има своя дхарма, своя функция в социалната организация и задълженията на управляващите стоят встрани от упражняването на религиозния култ и в организацията на религиозните общности. На трето и не на последно място стои опитът на големите империи от древността, в които подвластните народи запазват своята религия и даже най-могъщите царе не само че не налагат своята на завоюваните, но и биват посвещавани в чуждите богове и ги приемат като свои закрилници. Така че от времето след ведическия период в Индия, когато авторитетът на царската власт нараства значително, царете можели да покровителствуват една или друга религия, но не можели да я налагат като единствена държавна религия. Като образец на държавна политика спрямо религията се сочи тази на императора Ашока, известен със силната си подкрепа на будизма, условие, което има изключително важно значение за широкото разпространение на тази религия. Императорът не бил по никой начин враждебно настроен към другите вярвания и това се вижда от неговите наставления към поданиците да почитат брахманите така, както почитат будистките монаси, и от дарения, направени от него на други религиозни общности. Своята твърда защита на религиозната търпимост той засвидетелствувал в редица скални надписи и най-вече в прочутия XII скален едикт. Тази политика на търпимост обаче не пречела на императора и на владетелите след него да осъществяват някои регулиращи реформи в текущата религиозна практика, когато това се изисквало по хуманни съображения.