Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Що се отнася до патронажа на царската власт над отделни религии древната история на Индия е изпълнена с многобройни примери, а издигането и западането на някои от тях, макар и не в решаваща степен, са свързани и с наличието или отсъствието на такъв патронаж. Трябва обаче да се каже, че държавата в лицето на царя не била единственият поддръжник на религията. Аристокрацията, богатите търговци отделно или в могъщите гилдии, военни обединения, производствени корпорации се надпреварвали и си съдействували в подпомагане на различни религии и секти. Така били издълбани в скали многобройни храмове, били издигнати будистките ступи и устроени многобройни светилища. Така били построени забележителните със своята архитектура и каменна пластика храмове на индуизма и джайнизма. С течение на времето храмовете развили силна социална дейност, привличайки в продължение на векове огромни дарения. Те се превърнали едновременно в банки, във владелци на земя, в училища, в болници, в средища, където хората отделно или в групи можели да проявят своето благочестие и милосърдие, както и да получат подкрепа. Те станали мощни културни средища. Наистина най-забележителните храмове като тези в Елора, Танджор, Пури и Конарак били построени от царете, но много други заедно с несекващия поток от дарения били дело на лична благотворителност на богатите слоеве от населението. Религиозната търпимост и подкрепата на религиите от царската институция и от населението са нещо наистина забележително в Индия и то не можело да изчезне даже след идването на исляма с неговата непоносимост към другите вярвания. Едва по-късно, когато религиозните различия започват да се използуват за политически цели и когато индуистките религии срещат предизвикателствата на исляма, религиозната търпимост на индусите била предизвикана. Но макар че се е стигало до сериозни кървави сблъсъци, една друга по-силна тенденция винаги е била налице. Това е тенденцията на добрата индуистка традиция, в съгласие с която мюсюлманските завоеватели управляват страната и в резултат на която се появяват нови религии, обединяващи най-доброто от индуизма и исляма.
Остава да хвърлим поглед върху още една любопитна страна на древното индийско общество — монашеството. В религиозната история на човечеството усилията за духовно усъвършенствуване са приемали различни форми. Една форма обаче е особено характерна за Индия. Това е санняса — напускането на дома, на роднини и близки и приемането на живот в бездомничество. В никоя друга цивилизация, в никоя друга страна не се среща такова нещо. Тъй като във Ведите не се споменава за подобна практика, се смята, че тя е установена по-късно. Паривраджаките, или странниците, учителите, при които отива и самият Буда, са такива бездомници. Отшелниците, с които Александър Македонски води тъй интересния диалог за целта на човешкото съществуване — също. Практиката на санняса е различна от всички други форми на отшелничество, защото е свързана с особеното устройство на човешкия живот в Индия и защото едно от задължителните й изисквания е постоянното странствуване.
В по-късното развитие на индийската религия, когато различията във вярата и системите стават по-ясно очертани, бродниците от всяка религия създават свои общества със свои правила и практика, със свои дисциплинарни кодекси. Но за това допринасят най-вече особеностите на индийския климат. Индия е земя на мусонни дъждове. Има два дъждовни сезона — един по-ранен и по-дълъг в края на лятото и друг по-къс през зимата, засягащ само северозападните райони на страната. От незапомнени времена примитивните скитащи общности са създали навика да отсядат през дъждовния сезон и да поемат след неговото преминаване. Така постъпвали и паривраджаките, само че придали святост и церемониален характер на древния обичай.