Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Фактът, че съвременната съдебна практика след толкова дълга еволюция и черпене от различни извори е прибавила малко към древноиндийската, говори красноречиво за достойнствата на последната и за нейната роля в поддържането в продължение на много столетия на едно стабилно и в много отношения по-добре организирано от сегашното общество.
Изложението на древноиндийската култура може да мине без системен обзор на индийската история, защото по необходимост съдържа елементи на историзъм, но не би могло без цялостно, макар и по-кратко очертаване на образа на това общество, което се опитваме да правим сега. А важна черта в този образ е начинът, по който хората произвеждат и разпределят продуктите от своя труд. Самите индийци далече преди Каутиля и дълго след него делели знанието в четири групи — философия, религия, политически науки и икономика, което показва не само че поставяли високо икономическата наука, но и я разглеждали като основа за удовлетворяване на материалните интереси на хората, така както Ведите обслужвали техните духовни стремления. Но нищо в индийската мисъл и практика не можело да се постави редом или по-високо от крайната цел на човешкото съществуване — духовното освобождение. И това се отразява върху тяхната концепция за артха, богатството. Последното никога не се разглеждало като крайна цел само по себе си. Индийците имали пълно съзнание за потискащото влияние на бедността, но никога не са абсолютизирали богатството. За тях материалното осигуряване на живота на хората било нещо крайно необходимо, но не крайна цел. Но тъй като умеели да се отнасят към живота рационално и сериозно, те оставили високи образци на икономическа организация и съществен принос в икономическата наука.
Индийската икономика винаги е отдавала предимство на земеделското производство и говедовъдството. С това се занимавала главно кастата на вайшиите, отчасти на шудрите, но не се смятало унизително и за първите две касти. На високо научно равнище били поставени четирите основни елемента на селскостопанското производство и отношението между тях — земя, труд, капитал и организация. Държавата и обществото били задължени всячески да подпомагат отрасъла.
Овладяването на нови земи за сметка на джунглата, рекултивирането на изтощените и мелиорирането се поощрявали с редица предимства и облекчения от страна на закона и обратно — собствениците, необработващи земите си, получавали определени санкции. Сеитбообращението, периодичното отпочиване на земите, наторяването с тор и други дейности били не толкова въпрос на лична преценка на стопанина, колкото научно подпомагани мерки. Големият напредък на земеделието в Древна Индия и познаването до най-малки подробности на производството от страна на икономистите се вижда не само от специални трактати, но и от многобройни изложения в Смрити. Зависимостта между земеделското производство и животновъдството, относителните предимства на интензивните и екстензивните култури, недостатъците на раздробяването на собствеността върху земята, относителните предимства на малките и големите стопанства в зависимост от предмета на производство, нагаждането на посевите според качеството на почвата, изборът и подготовката на семена, значението на опазването на горите и дивеча за земеделието, използуването на слабопродуктивните земи, напояването чрез дъжд по време на мусона от реките, водоемите и използуването на механични средства за това, изграждането на дренажи, диги, корекции на наклони, предотвратяването на рискове от дъжд, суша, град, опустошение от скакалци, насекоми, болести са само част от въпросите, разисквани в тези съчинения.
Жителите на всяко село били добре организирани и отговорни за общите работи, като поддържането на пътищата и напоителните канали. Държавата следяла от близо и регулирала цените на земеделските продукти в интерес на производители и купувачи, пък и с оглед на своите вземания. Производителите били пазени от излишно разсейване или досада от страна на пътуващи актьори, певци и музиканти. Царските чиновници и служители живеели извън границите на селата, явно за да не притесняват селяните. На войниците било забранено да влизат в селата освен в особени случаи, но даже и тогава те не можели да притесняват по никакъв начин производителите, нито да сключват сделки с тях. Тъй като армията се състояла предимно от кшатрии и имала свои задължения — да се подготвя за военни действия и да воюва, селскостопанското производство оставало незасегнато и добре организирано по време на война. То било сигурно защитено от търговци спекуланти.