Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Под патронажа на Гуптите, макар и поддръжници на индуизма, в източните части на страната освен Наланда се появяват още няколко будистки махавихари (големи манастири). В практиката и съблюдаването на общественото съжителство, както и в традиционната религиозна и монашеска атмосфера, те запазвали своя характер на манастири, но тяхната същност била повече на културни, отколкото на религиозни центрове. Напълно осигурени с учители и студенти, с постоянно действуващи курсове и учебни програми, с академични правилници, лекционни зали, библиотеки и изпитна система, те били на практика университети. В една или друга степен подобно на тях действували и останалите будистки манастири.
Будизмът е религията, в която монашеството процъфтява най-вече. Джайнизмът не достига такава постоянна организация на отшелниците, макар те да практикуват обичайното събиране в общи убежища по време на дъждовния сезон. В по-голяма степен, но значително по-късно, индуистите възприемат монашеската организация на будизма и наричат манастирите си ашрами, където монасите живеят повече или по-малко като организирано корпоративно общество с правила различни, но до голяма степен подобни на тези на будистите. Научната си дейност индуистите развиват повече в университетите, най-прочутият от които е този в Бенарес, а ашрамите запазват своя характер на манастири с традиционната си грижа за обучение и възпитание на монасите.
НАУКАТА В ДРЕВНА ИНДИЯ
Станало е общоприета истина, че индийската мисъл е обърната повече навътре, към вътрешната вселена на човека, отколкото навън — към обективния свят. И най-повърхностният поглед ще бъде запленен от изключителното богатство на древноиндийската философия, религия и литература, които търсят истинската същност на човека и неговото място в света. Но има една съществена особеност — никога човекът не се разглежда извън неговата връзка с всеобщото, с върховното, с онова цяло, от което той е част. И тъй като и човекът, и върховното са по своята същност духовни, те могат да бъдат постигнати чрез материалното, чрез видимото. „Само този, който знае тайната на видимото, науката за сътворението, може да надникне в невидимото, да види твореца зад творението“ — се казва в Атхарваведа. Тук е ключът към истинската наука от древността.
Поради неимоверното развитие на религията и философията и големия интерес към тях от страна на специалисти и неспециалисти индийската наука е останала на втори план, а с време се е формирало впечатлението, че в областта на науката не е постигнато много. Като се придържаме към главния принцип на индийската образованост — повече за основното и по-малко за подробностите, ще се опитаме да покажем, че това не е така.
Науката е наука, когато прекрачи зад догадките и поетическите образи, но оня, който чете внимателно Ведите, не може да не бъде изумен от истини, прозрени преди повече от три хиляди години и намиращи научно потвърждение едва в ново време. Те са така отчетливо изразени, че не са нито само догадки, нито само поетически образи.
Да започнем с междузвездното пространство и космическите лъчи. Ведите различават група космически лъчи под общото название ваю. Според тях ваю е главният елемент, изпълващ пространството. Джаймини-брахмана и Яджурведа съдържат текстове, които твърдят, че тези лъчи притежават блясък. Според Шатапатха-брахмана те са родени от Агни и именно той им придава блясъка. Същата брахмана свидетелствува, че слънчевата система и звездните галактики се движат като в наниз, изтъкан от ваю.
Вид вълни, които имат топлинен характер, носят името ваяси. Думата означава птици, употребява се често от Ведите и има значение на междузвездни птици или топлинни вълни в пространството. Ригведа изрично посочва, че топлината е станала безсмъртна и е придобила вечно движение само благодарение на топлинните вълни. Същата Веда не пропуска да отбележи, че те се движат в групи (полета), че топлинните вълни изпускат светлина.
В Бхагавадгита бог Кришна казва: „От Марутите аз съм Маричи“. Това разграничение е много интересно, защото става дума за два различни типа лъчение. Съвременните индийски учени свързват маричите с един вид сияние, причинявано от корпускули на слънцето, увличани от друго едно циклично лъчение. Маричите се проявяват като лъчи от светлина или нажежени дъги, дълги драперии или тесни ленти от пулсираща светлина, цветни или бели пламъци. Подобно на ваю те са родени от топлина и изпускат топлина и светлина. Общият брой на този тип вълни е 49 и те се движат в различни полета, получавайки различни форми. Но тези, за които говори Кришна, са най-ярките. Според Ригведа те притежават електрически пълнеж и са подобни по ефект на слънчевите лъчи. Бог Рудра, който е бог на електричеството, е баща на тези лъчи.