Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Ригведа говори и за друг вид космически лъчи и ги определя като „прах и буря“. От Джаймипи-брахмана и други източници те са известни и като лъчи от групата на животните. Разпространяват се в полета с конфигурация на животни, но за древните учени те несъмнено са топлинни и електрически потоци в пространството. Онова, което причинява различната конфигурация на полетата, е смесването на атомите в атмосферата според Джаймини, или законите на съединението и разединението на атомите, както по-добре се изразява Ша-тапатха-брахмана. Иначе тези вълни притежават принципно еднакво движение и еднородност. От осемте видими форми тези във формата на кон и бик се виждат най-добре в съзвездията Стрелец и Телец.
А кои са лъчите, наричани марути? В народната представа те живеят като ветрове, но Ригведа и други текстове ги наричат светещи или с гърди (полета), светещи като злато. Същата Веда отбелязва тяхната магнитна сила и приема, че целият електромагнетизъм в Космоса се дължи на марутите. Съвременната наука познава електромагнитното поле, разпространяващо светлинните вълни, радиовълните и други. Ригведа посочва, че електромагнитното поле е това, което определя посоката на марутите, а в един химн, посветен на тях, те се назовават като отправени на североизток. Заслужава да се отбележи ефектът на топлината и светлината на слънчевите лъчи, които влизат в контакт с марутите. Интересно е също да се знае, че цикълът на кондензация и изпарение се поставя в зависимост от тях, т.е. че влияят на атмосферните процеси на Земята.
Според съвременната наука космическите лъчи, които навлизат в горните слоеве на земната атмосфера, са съставени от елементарни частици, предимно от ядра на различни атоми, малко свободни електрони и още по-малко позитрони. Ядрата носят свой заряд, определен от броя на протоните в тях. Електромагнитното излъчване с различна честота от радиовълни до много енергетичните гама-лъчи не е прието да се включва в термина „космически лъчи“. Толкова по-интересно е разграничението, което ведическата литература прави.
Ведическите учени са открили известна закономерност в интензивността на космическото лъчение и са се опитали да намерят неговата причина и да уточнят неговата периодичност. Атхарваведа и редица други текстове говорят за двадесет и седем накшатри като лунно-слънчева концепция за времето. Всяка накшатра отразява отношението между въртенето на Слънцето и Луната. Времето, необходимо на Слънцето да извърши едно завъртане по зодиакалния кръг, е 365,25 дни. Луната извършва едно завъртане по зодиака за 27,32 дни. Периодът на Слънцето, разделен на периода на Луната, дава 13,20, т.е. докато Слънцето прави едно завъртане, Луната прави 13,33 завъртания. С дъга от 13°20’ целият зодиак се разделя на 27 деления, наречени накшатри. Това всъщност са накшатра-месеците от 27 дни, за разлика от лунните или слънчевите месеци. Според това обяснение космическите частици се въртят в пространството около нас с такава периодичност.
Ведите отразяват не просто догадки, но и редица интересни наблюдения върху обитателите в пространството. Чрез най-големия телескоп, разположен на Ма-унт Паломар в Калифорния, човек може да вижда в пространството на разстояние 200 милиарда светлинни години. Това пространство е населено с около 260 милиона галактики. Всяка от тях има поне по 10 милиарда звезди, а много от тях, както и нашата — около 100 милиарда. Шатапатха-брахмана посочва цифра 10 милиона и 800 хиляди — значително по-малка, но безкрайно голяма в сравнение с видимите с просто око звезди.
Известно е, че междузвездното пространство е запълнено с вещество с много ниска плътност във вид на прахови облаци и междузвезден газ. Ведите също съдържат термин за т.нар. „космически прах“, говорят за твореца, който го е създал в междузвездното пространство, и разсъждават върху факта, че при започване на сътворението не го е имало. За този прах и за праха на земната сфера съществуват различни термини. Интересно е предположението в Ригведа, че някои видове космически лъчи са свободни от космически прах, и съвременната наука приема, че в пространството непосредствено до Слънцето такъв действително няма.