Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Възнаграждението за труда на наемните работници се извършвало според резултатите и квалификацията, но то трябвало да осигури издръжката на работника и неговото семейство на относително нормално равнище. Макар да не е сигурно, че е било твърдо установена практика, осигуряването на свободно време, отпуска и извънредно възнаграждение за домашните слуги и осигуряване при болест, старост и злополука за наемните работници изглежда не било нещо необичайно. В своите разработки относно труда древноиндийските икономисти изхождат от някои всеобщо приети концепции: че наемният труд не може да бъде премахнат; че ефективният труд е в пряка зависимост от квалификацията; че работниците не са способни да организират производството; че са необходими компетентно ръководство и контрол; че ефективно производство може да бъде осигурено чрез заплащане според резултатите от труда.
Търговията представлявала важна част от икономическата дейност и както видяхме, достигнала високо равнище на развитие още преди идването на ариите в Индия. Парите и паричното обръщение, кредитът, обмяната, банковото дело били необходими нейни елементи. Тази дейност се подчинявала на строги държавни регулации. Към търговците се предявявали определени изисквания и никой не можел да търгува без специално разрешение. Индийските икономисти различавали производствената и потребителната стойност на стоките. Цените на едро за вносните стоки били определящи на митницата от специален надзирател. Определена била и границата на печалбата за търговците на дребно. Държавата защитавала твърде добре интересите на купувачите срещу неоторизирани цени и измамни сделки чрез армия от съгледвачи и търговски инспектори. Стоките се продавали на фиксирани пазарни цени, като за целта продавачът трябвало да представи спецификация за качеството, количеството и цената, които след установяване били вписвани в специални книги и контролирани.
Заедно с ефективната защита на населението държавата насърчавала, подпомагала и улеснявала търговията, като подобрявала и разширявала средствата за комуникация и транспорт, осигурявала нови пазари навън, предоставяла места за почивка и складове на търговците, въоръжена охрана по пътищата. Тя подпомагала също пълното използуване на речните и морските съдове. За да насърчава вноса, плащала съответни добавки на вносителите в случай че текущите цени в страната не им осигуряват печалба. Чуждите търговци можели да заявяват дела в индийските съдилища и били защитавани от завеждане на дела срещу тях в местните съдилища. Всичко това спомогнало Индия да има постоянен превес на износа над вноса и да натрупа огромни запаси от благородни метали.
Строги правила били установени за създаването, организацията и управлението на пазарищата. За да се осигури свобода на пазара, на царя не било разрешава-но да го посещава заедно със свитата си. Закупуването на стоки със спекулативна цел, контрабандата, подправянето, измамата и безчестието се наказвали според сериозността на провинението с глоба, затвор или осакатяване.
Поради необходимостта от повече капитал, съществуващия риск и особеностите на някои производства големите индустриални предприятия били непосредствена грижа на държавата. Мините и фабриките за добиване на злато, сребро, диаманти, скъпоценни и полускъпоценни камъни, мед, олово, калай, желязо, смола, осигуряващи главните приходи на хазната, били държавна собственост. Добивът на перли, седеф, раковини, корал — също. Изработването на оръжие, сеченето на монети, строителството на кораби, фабриките за обработка на памук, за добиване на масло и захар също били монопол на държавата. Тя контролирала производството и продажбата на вина и спиртни напитки. Към всичко това, разбира се, трябва да се прибавят голям брой по-малки частни предприятия за производство на други стоки, а също и цялото занаятчийско производство, съсредоточено главно в градовете.
Около VI в. пр.н.е. в Индия се появили два типа гилдии — индустриални и търговски, които обединявали както хора от една и съща каста, така и представители на различни касти. Дхарма-шастра свидетелствува, че всички основни производства били обединени в гилдии — на земеделски производители, на търговци, лихвари, животновъди, занаятчии, като производствените напомняли съвременни производствени обединения, а търговските — средновековните търговски гилдии в Европа.