Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Рядко човек е чист и безгрешен по природа, казва Ману. По-нискостоящите се стараят да заемат мястото на по-високостоящите, хората са склонни да оспорват правата на другите, да нарушават морала и обноските. Оставен на себе си, целият свят би бил една дяволска бъркотия. Човек признава само едно право, и това е правото на силата. Древните мислители и управници са разбирали природата на човека и са създали морал, закон и институции, за да може човешките инстинкти и импулси да бъдат овладени и преобразени, смятат индийските учени от древността.
В индийската политическа наука особено важно място заема доктрината за данда — наказанието, принудата. Тя е мечът с две остриета — заплаха за хората и коректив на социалните злоупотреби. Тя е морализиращ, пречистващ и цивилизоващ фактор, първооснова на собствеността. Според тази доктрина собствеността не е причина, а следствие от държавата, тъкмо поради наличието на данда. Докато при бездържавното състояние има притежание, основано на силата или правото на първия, при държавата има истинска собственост, придобита при регулиращото действие и защита на данда. Според съвременните автори древноиндийската политическа философия има две разбирания за правото — първото като несътворено, изначално, съществуващо като част от универсалното човешко съзнание или като обичай между хората и второто — като създадено от законодател, като нещо, което изисква спазване не защото е справедливо, добро или вечно, а защото е било въведено от държавата. Справедливостта според това разбиране се състои в прилагането на закона към възникващите между членовете на държавата казуси. С тези две разбирания са свързани двете концепции за дхарма като справедливост и като дълг. Но дхарма като справедливост е органично свързана с държавата и неприложима извън нея. Дхарма като дълг — още повече, защото именно страхът от наказание създава ред в обществото, като всеки помни своя дълг. Така държавата извисява човека над зверовете чрез установяване на законодателство, съд и налагане на дълга.
Уредбата на древноиндийското общество има сигурна опора в съдебната система. Тъкмо индийската съдебна система първа сред древните общества осъзнава и признава на практика важността на разделяне на съдебната и изпълнителната власт. Съдебната практика остава винаги независима както по форма, така и по дух. Еволюцията и трайното установяване на този принцип са преди всичко резултат от индийската концепция за закона като част от дхарма, стояща над владетеля. Индийците са осъзнали твърде рано, че някои закони стоят не само над всеки владетел, но и над всяка човешка власт. Един парламент може да постанови отмяната на даден природен закон, за гравитацията например, но с това той няма да спре да действа. Това е очевидно. По-важно е, че горното разбиране не се ограничава с природните и научните закони, а се разпростира и върху обществото, защото хора с мъдрост, опит и интуитивна сила са познавали добре човешката природа и сложната организация на обществото.
Съвременната практика съдилищата да действат в името на главата на държавата, на царя, била практика и на индийската съдебна система. Формално царят винаги председателствува съда независимо дали лично присъства или не. Съдебните решения в съвременните монархии също се вземат в името на царя. Индийската система не разрешава на монарха да изслушва сам делата, нито да ги решава сам. Той взима лично участие в апелационния съд, но и тук главна роля има не той, а главният съдия. Последният председателствува съда, след него идва министърът на правосъдието, който след обсъждане със състава предписва съответното положение на закона и процедурата, но основното задължение на главния съдия е да съветва царя относно решението.
Процедурата е забележително съвременна. Никакво гражданско дело не може да започне без тъжба под формата на петиция до съда, която да съдържа голите факти, съставящи оплакването. Когато ответникът се появявал, повикан от съда, тъжителят се призовавал да повтори в негово присъствие своето оплакване. Тук той можел да го изложи в детайли. Едва тогава се давал ход на делото. Не по-малко съвременни са и правилата за пледоария, както и тези за вземане на решение. Документи, свидетелски показания и поведение били главните средства за доказателство. Никой съд не можел да се провежда при закрити врати, без съответната юрисдикция или нощем. Свещено правило е равенството на всички пред съда. Наказанията били порицание, мъмрене, парични и телесни.