Древноиндийската култура

Към казаното за древноиндийската система на образование би могло да се добавят още някои щрихи главно с оглед на неговата организация в различните исторически периоди. При това следва да се помни, че главната цел на системата е да се подготви умът като инструмент на знание, а не да се изпълва той с конкретни знания за обективната реалност. Онова, което отслабва ума според тази система, е неговата връзка с материята, онова, което го прави силен, е освобождението му от тази утежняваща връзка. Единственият начин, чрез който умът може да издигне заложените си вътрешни възможности, е да се държи в постоянно общение с космическия принцип и да стои отворен за влиянието на последния. Този именно процес на връзка на индивидуалната душа с всеобщия дух се нарича йога.

Според най-разпространеното индийско схващане всичко в този свят — неодушевеният предмет, растението, насекомото, животното и човекът са само адхара, или маса, която получава виталност от космическата енергия, предхождаща света и изпълваща всичко. И колкото отделното е по-пригодно да приеме нахлуването и въздействието на божествената енергия, толкова то е по-съвършено. Затова първият принципна образованието е да проправи пътя на космическата енергия към индивида, а първото условие за това е целомъдрието на последния.

Казаното дотук обяснява защо училищата били установявани далече от шума и суетата на градовете, в горски убежища в атмосфера на спокойствие, предразполагаща към душевна концентрация. Това обяснява и защо индийската цивилизация от древността е до голяма степен продукт на нейните гори.

Друга особеност на индийската образователна система е особеното място на учителя, на гуру. Той не е просто разказвач, интерпретатор или коментатор на писаните знания, не е оня, който с изкусни въпроси довежда ученика до внушаваните истини за обективния свят. Той е носител на всичкото знание на времето, нещо като подвижна библиотека и извор на знания, от които ученикът черпи с пълни шепи. Той е възпитател във възможно най-пълния смисъл на думата и с всеки ученик работи като с единствен, а неговата цел е да разтвори широко ума и душата на своя възпитаник.

Към дадената най-обща представа за начина на обучение ще трябва да прибавим и най-същественото. Самият процес на обучение, придобиването на върховни знания се осъществява в три стъпки. Първата е слушане на текстове, произнасяни от учители. Това е дълго-вечната традиция на устно предаване на знанията от учител на ученик във формата на мантри или сутри, в които максимално значение се обхваща в минимален словесен израз. Следващата стъпка е процесът на асимилация, на осмисляне на вече наизустените текстове. Но осмислянето е само интелектуално домогване до значението на текста. Ето защо усвояването трябва да завърши с третата стъпка, т.е. с медитация, водеща към овладяване на истината след нейното интелектуално възприемане. Колко е важна третата степен се вижда от факта, че възпитани в друга система, ние знаем безброй неща, но малко от тях са наше вътрешно убеждение, още по-малко — основа за нашето поведение, а обикновени истини като раждането и смъртта, съществуващи за нас като нещо абстрактно, ние откриваме със силата на шок само когато конкретно се сблъскаме с тях. Самата медитация, както знаем от Упанишадите, има различни степени на усвояване, като най-високата е процес на пълно сливане с Абсолюта.