Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Ще се опитам да ти донеса нещо много специално.
— И да постоиш при мен малко по-дълго?
— Аз винаги оставам при теб, мамо. Нали?
— Да. Ти си добро момиче. Точно както каза и приятелят ти.
— Да.
Мартина почувства някаква тежест в гърдите си. Приятелят й. Какъв приятел? Нямаше познати, които да познават и майка й. Но се опита с всички сили да задържи израза на лицето и гласа си да не трепнат.
— Моят приятел?
— Да. Толкова приятен човек. — Майка й размаха шеговито пръст. — Той е джентълмен — каза тя, като че предупреждавайки Марти да не го изостави.
— Такъв е. — Гласът на Мартина беше прегракнал, но тя се бореше да задържи усмивката си. — Нали?
— Да, да — изкикоти се Катарина.
— Господин Франц — каза Мартина с последна надежда, че този приятел е роден от фантазията на майка й.
— Да — отвърна майката, но после поклати глава. — Не. Господин Клайн.
Мартина скочи права. Клайн. Хуго Клайн.
Бенжамин Баум е бил тук!
И тогава тя чу. Още докато се мъчеше да успокои собствената си кръв и да заглуши шума в ушите си. Вече го беше усетила, но не обърна внимание като коренен жител на Калифорния, който не забелязва слабите земетресения. Бързо потропване на стъпки откъм далечното стълбище.
Тя се обърна и тръгна към вратата. Усмивката й се превърна в яростно изкривяване на устните, докато вадеше пистолета си. Беше готова да дръпне спусъка, когато чу скърцането на люлеещия се стол зад гърба си. Майка й беше станала и тръгна след нея.
— Марти? — Гласът на Катарина си беше все така весел, недокоснат от рязката смяна на настроението в стаята.
Мартина се извърна, отпусна дясната ръка с пистолета до бедрото си и хвана с лявата длан брадичката на майка си.
— Иди да седнеш, мамо — прошепна тя. Всеки миг й се струваше като вечност. — Върви. — Тя целуна силно майка си по челото. — Веднага ще се върна.
Изчака Катарина да тръгне отново към прозореца. После отвори вратата.
Вратата на апартамента вдясно също се отвори и фигурата на един млад мъж замръзна наполовина излязла в коридора. Беше висок и рус, с вратовръзка и дълго палто. За миг тя си помисли, че немската криминална полиция я е проследила дотук. В дясната си ръка той държеше хромиран револвер, насочен към пода, а в лявата малка радиостанция. На колана му блестеше златна полицейска значка. Очите му се втренчиха в лицето на Мартина, после се преместиха над рамото й и тя разбра, че той се е смръзнал поради присъствието на майка й зад нея. Тя вдигна пистолета към лицето му и стреля. Ехото на изстрела отекна по коридора.
О’Донован се хвърли назад в празния апартамент и се стовари на пода, а моторолата падна от ръката му. Той протегна крак и затръшна вратата, пропълзя назад, стиснал с две ръце оръжието си. Остана така, като дишаше тежко.
Мартина държеше пистолета си насочен към вратата, докато посегна с лявата си ръка назад, намери дръжката и затвори входа към майчиния си апартамент.
Вратата в края на коридора при стълбището се отвори рязко и в коридора проникнаха две фигури. Пистолетът на Мартина се извъртя към тях. Те спряха като замръзнали силуети под ярката флуоресцентна светлина.
Бени Баум носеше окъсано военно яке и тъмна вълнена шапка. Едрата фигура на Джери Байндър стърчеше зад него. Жълтата му каска представляваше ярка мишена, от която той беше забравил да се отърве.
Бени не беше въоръжен. Той бавно се изпъна и разтвори ръце с обърнати нагоре длани. Видя дулото на пистолета на Мартина. Малкият отвор беше широк като влаков тунел, но той не го задържа пред погледа си, а се взря в очите й. Яркосините ириси като немигащи стъкълца над ноздрите й се разтвориха подобно на подивяла кобила, дръпната от юздата.
— Легни, Бени — прошепна Байндър през стиснатите си зъби. Не беше донесъл пушката в старческия дом, но пистолетът бе в ръката му, скрит от погледа на Мартина. — Аз ще я сваля.
— Не — веднага отвърна Бени. — Не тук.
Бени направи една крачка напред. Толкова бавно и отмерено движение, че приличаше на стъпка на мим. Той протегна ръцете си още по-встрани, за да покаже, че не крие нищо под ръкавите. Заговори на немски.
— Мартина — колкото можеше по-нежно каза той, докато сърцето му вече усещаше удара от летящия куршум. — Чуй ме.
За миг изпита надежда, защото тя не помръдна. Но после лицето й потъмня, брадичката се издаде напред и тя извика:
— Не! Никога повече! Особено теб!
Байндър сграбчи яката на Бени и се блъсна в гърба му, повлякъл Баум със себе си, когато изстрелът на Мартина проехтя в коридора. Ослепителна светкавица и оглушителен гръм придружиха куршума, който прелетя край носовете им и се заби в стената зад тях. Те се изтъркаляха настрани един от друг. Байндър скочи, пистолетът му намери сянката, но Мартина се вмъкна в апартамента отляво. О’Донован изскочи от другия апартамент, видя пистолета на Байндър и се прилепи до стената на коридора.