Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, че ме уведоми — гласът му звучеше невъзмутимо. — Ще трябва да изпратим сватбен подарък за новата двойка. Мисля, че мога да оставя тази задача на теб.
— Ти си един безсърдечен негодник.
Той бе поставил ръката си на дръжката на вратата, но при тези думи се обърна и рече:
— Известно ми е вече — след което излезе от стаята.
Джони не бе приказлив по време на вечерята, а по-късно, когато сервираха брендито, той бе станал още по-мрачен и намръщен.
Никой от неговите мъже не повдигна въпроса за предстоящата женитба на Елизабет, въпреки че те много добре знаеха за нея, както и за причината, поради която тя се бе съгласила да надене отново брачната халка. Манроу бе по-мрачен дори от братовчед си и единствен Кинмънт се мъчеше да поддържа разговора, като се стараеше да подхваща все неутрални търговски теми, но не срещаше голяма подкрепа сред останалите на масата. Адам и някои от младите мъже се бяха хванали на бас за това какво ще предприеме Джони и сега мълчаливо наблюдаваха как техният предводител изпитва границите на своята търпимост към коняка.
Малко преди два сутринта Джони запита провлачено:
— Колко конници ще можем да съберем до един час?
Кинмънт, който в този момент дремеше на стола си, се стресна от това лениво питане, а Манроу отбеляза със сарказъм:
— Почва се.
Адам обаче се усмихна широко, тъй като това го правеше победител в облога и побърза да отговори:
— Малко под триста.
Джони се вдигна от стола си енергично и въпреки няколкото бутилки бренди, които бе погълнал, погледна решително своя помощник и каза:
— Тогава всички да са готови след час. В пълно бойно снаряжение. Вземете и един оседлан кон за дамата. Ще навестим Трий Кингс.
Тревогата бе вдигната и след час мъжете от рода Кари се бяха събрали, готови да тръгнат. Безлунната нощ бе опасна за бързо яздене, но от друга страна, тъмнината прикриваше придвижването на толкова голяма група. Конниците препускаха като луди по тесните пътеки в посока към границата. Те навлязоха в Англия при Картър Бар на разсъмване.
Джони гледаше към проясняващия се хоризонт и пресмяташе, че им остават още два часа, докато стигнат до Трий Кингс. По всяка вероятност щеше да е там около седем часа, а доколкото му бе известно, никой не се женеше толкова рано, така че все още имаше шансове да стигне при нея, преди да е застанала пред олтара.
Той бе изморен от двата часа езда, а главата му се пръскаше от изпития коняк и му пречеше да мисли. Възможно бе той изобщо да не мислеше, а да бе предприел цялото това начинание, воден от инстинкта си. Сега не можеше да търси логика в постъпките си. Единственото, което ясно съзнаваше, бе, че не иска да види Елизабет омъжена за друг. Не бе сигурен дали мотивът му бе неговото дете, което тя носеше в утробата си, или фактът, че тя щеше да се отдаде на Джордж Болдуин. Това сега нямаше значение. Той знаеше само, че трябва да я спре.
Когато се доближиха до Трий Кингс обаче, бе твърде тихо. Слънцето огряваше новия строеж и дори на него не се виждаше никой. Това даде повод на Манроу, който също не бе в блестящо настроение след среднощното пиянство и уморителната езда, а и освен това не одобряваше как Джони третира Елизабет, да направи следната забележка:
— Изглежда, че си закъснял.
— Майната ти, Манроу! — отговори през зъби Джони, докато скачаше от коня си, още преди да е спрял. — Никой не се жени в седем часа! — извика той, като вече тичаше към имението. И докато неговите хора се събираха на калдъръмения път, Джони достигна до входната врата на къщата. След като я намери заключена, я натисна мощно така, че чак пантите изскърцаха.
След известно време един уплашен прислужник отвори портата.
— Къде е лейди Греъм? — припряно попита Джони, й като отсъствието на Редмънд и неговата охрана не оставяше съмнение, че Елизабет не е в къщата. Прислужникът позна Джони.
— В Хексман, Ваша светлост — бързо отговори той. Никой в Трий Кингс не се съмняваше, че Джони е бащата на бъдещото дете. — В катедралата.
— В колко часа е церемонията?
Прислужникът погледна за миг въоръжените мъже, които стояха отвън и чиято цел бе пределно ясна, и побърза да отговори:
— В единайсет часа, сър. Редмънд обаче също е там — предупреди прислужникът, но Джони вече бягаше обратно към конете.
— Към Хексман! — извика той и се метна на седлото. — До единайсет трябва да сме там — и той пришпори бясно коня си.
Още една група конници се бе отправила към Хексман със същата цел, каквато имаше и Джони: сватбата да бъде спряна. Кланът Греъм бе чул в началото на седмицата за плановете на вдовицата на техния баща да се омъжи повторно и имаше време да подготви действията си, за да осуети това събитие. Рано тази сутрин около двеста въоръжени мъже излязоха от гората край Редсдейл, като целта им бе да отвлекат невестата и от своя страна да я закарат пред олтара.