Потомците на Шанара

Пар не му обърна внимание.

— Какво предполагаш, че крие, Кол?

— Всичко.

— Не, не всичко. Не е такъв — Кол започна да протестира, но Пар вдигна ръце, за да го успокои. — Помисли малко. Цялата тази история за това кой е и какъв е бе внимателно изиграна. Не разказва просто така тези диви истории. Падишар има и нещо друго общо с Панамон, ако можем да вярваме на разказа му. Той си е създал образ в очите на другите, разказвайки неща, които не са винаги едни и същи, но при всички случаи са по-голямата част от истината — той се приближи. — Може да се обзаложим, че го е направил с цел.

По-нататъшното обсъждане на Падишар Крийл бе преустановено, защото бяха призовани на среща. С кратка команда Хайърхоун им нареди да го последват и ги поведе през терасата към пещерата, където чакаше вождът на бунтовниците. От тавана на черни вериги като паяци, висяха газови лампи, а оскъдната им светлина не стигаше до ъглите и нишите. Морган и Джуджетата бяха там и седяха около една маса заедно с няколко от бунтовниците, които Пар бе виждал в лагера. Гандос беше наистина жестока гледка — гигант с гъста черна брада, едното му око и ухо липсваха и навсякъде бе покрит с белези. Киба Блу беше млад човек с гладко лице, дълга руса коса и петно с формата на полумесец на едната си буза. Стасас и Друт бяха по-възрастни, жилави, с тъмни бради и внимателни очи. Хайърхоун въведе братята и остана пред вратата.

За миг Пар усети, че има нещо.

Падишар весело ги поздрави:

— А, младият Пар и брат му — покани ги да седнат на пейките при другите, направи кратко въведение и каза: — Утре сутринта тръгваме за Меча.

— Къде е той? — поиска веднага да разбере Цар. Усмивката на вожда се разшири.

— Където и да е, няма да се отърве от нас.

Пар погледна Кол.

— Колкото по-малко говорим къде отиваме, толкова по-добре ще запазим тайната — намигна едрият мъж.

— Имаш ли причина, заради която да пазим тайна? — бързо попита Морган Лий.

Вождът вдигна рамене.

— Нищо по-особено от обикновеното, но винаги съм внимателен, когато правя планове да напускам Издатината… — Очите му бяха сурови. — Присмей ми се, планинецо.

Морган издържа на погледа му, но не каза нищо.

— Седем от нас ще тръгнат: Стасас, Друт, Блу, аз, братята и планинецът — другите започнаха да протестират, но той бързо ги прекъсна. — Чандос, ти ще оглавиш лагера в мое отсъствие. Искам тук да остане някой, на когото мога да разчитам. Хайърхоун, твоето място е във Варфлийт. Трябва да следиш какво става там. Освен това ще имаш проблеми, ако те видят там, където отиваме. Колкото до вас, приятели от изтока — заговори на Стеф и Тийл, — бих ви взел, но Джуджета извън Източната земя привличат вниманието, а не можем да си го позволим. Рисковано е дори и за братята, защото все още Търсачите са по петите им, но задачата е тяхна.