Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
После свиха зад ръба на скалата, спуснаха се през купчина от огромни камъни и внезапно спряха разтревожени.
Склонът пред тях се разширяваше и спускаше към бреговете на Силидълън по проход, който лъкатушеше между камъни и скали. По цялата му дължина и ширина светеха огньове. Джеър се вцепени от страх. Пътят пред тях беше блокиран от друга армия на гноми.
Гарет Джакс даде знак с очи на Форейкър и джуджето изчезна в мрака. Останалите петима се свиха в прикритието на камъните и зачакаха.
Времето се влачеше бавно и мъчително. Форейкър се появи чак след половин час. Изникна от тъмнината също толкова безшумно, както беше и изчезнал. Всички го наобиколиха тревожно.
— Разположили са се по цялата скала! — прошепна той. — Невъзможно е да минем!
В следващия миг чуха шум от ботуши и гласове по пътеката зад тях.
ГЛАВА 18
Замръзнаха на място онемели, втренчили ужасени погледи в тъмнината зад тях. Приближаващите гласове, дрезгави и груби, се смесиха с ненадеен смях и сред скалите запримигваха светлини на факли.
— Скрийте се! — прошепна Гарет Джакс и повлече Джеър със себе си към сенките.
Всички моментално се втурнаха, светкавично и безшумно, към укритието на скалите. Блъснат грубо от Майстора на бойните изкуства на земята, Джеър надигна глава и се взря в тъмнината. Светлината на факлите осветяваше силуетите на купчините камъни, а гласовете се чуваха все по-отчетливо. Гноми. Най-малко половин дузина. Обутите им в ботуши крака стържеха по каменистата пътека. Джеър се прилепи плътно към земята и спря дъха си.
Взвод от гноми преследвачи вървеше между купчините камъни. Точно осем бяха. Държаха факлите пред себе си, за да осветяват пътя. Смееха се и се шегуваха на неприятния си, грубоват език и наближаваха скритите членове на групата от Кълхейвън, без все още да ги виждат. После светлината на факлите заля малкото открито пространство и прогони сенките и тъмнината. Даже и най-затулените части на укритието им беше осветено. Джеър се смрази. Притиснатата към скалите тъмна фигура на Хелт се виждаше дори от мястото, където лежеше младежът от Вейл. Нямаше начин да не бъдат забелязани.
Гномите обаче не намалиха ход и притиснатите до земята хора около тях видяха как взводът продължи пътя си. Онези, които вървяха най-отпред, вече бяха отминали предната редица от камъни с очи, вперени в светлините на лагера под тях. Джеър плахо пое дъх. Може би…
Тогава един от гномите внезапно забави крачка и се обърна към скалите. Възкликна силно и мигновено посегна към меча си. Останалите от взвода се извърнаха рязко. Смехът им беше секнал.
Гарет Джакс вече беше на крака. Изскочи от сенките на укритието с ками в двете си ръце. Нахвърли се върху двамата най-близо до него и ги уби с един удар. Другите вдигнаха отбранително оръжията си, все още зашеметени от ненадейната атака. Хелт и Форейкър вече се бяха появили и още трима паднаха беззвучно на земята. Останалите в долната част на пътеката гноми крещяха като обезумели. Чу се шум от тетива и още двама бяха убити. Последният гном си плю на петите и за секунди изчезна от погледа.
Шестимата се стрелнаха към края на групата камъни. Отдолу вече се носеха викове на тревога.
— Е този път наистина загазихме — изръмжа свирепо Слантър. — След малко няма да има гном и от двете страни на тези скали, който да не търчи по петите ни.
Гарет Джакс бавно прибра камите под наметалото си и попита джуджето:
— Накъде да бягаме?
След кратко колебание Форейкър отвърна:
— Обратно по пътя, по който дойдохме. Височините, ако успеем да стигнем до тях навреме. Ако ли не, ще намерим някой от тунелите, които водят в Капаал…
— Хайде, води ни — махна с ръка Гарет Джакс. — И помнете — движим се вкупом. Ако ни разделят, гледайте да не оставате сами. Хайде, бързо!
Втурнаха се обратно по тясната пътека в тъмнината. Зад тях виковете и крясъците на гномската стража огласяха целия склон. Без да обръщат внимание на врявата, шестимата от групата отново заобиколиха върха и светлините на лагера се загубиха в мрака.
Пред тях отново затрептяха огньовете на обсадата. По-надолу по пътеката, която следваха, основната част на армията от гноми още не беше разбрала какво се беше случило. В тъмнината се поклащаха факлите на часовите, които се отдалечаваха от огньовете и плъзваха по скалите. Преследвачите обаче все още бяха далеч под шестимата. Форейкър бързо ги прекара по затъмнената издатина, надолу по склонове, падини и ровини. Ако са достатъчно бързи, те можеха да се спасят по обратния път, през върховете на Капаал. Ако обаче закъснееха, тогава преследвачите щяха да плъпнат нагоре по скалите и те щяха да бъдат заклещени в капан между двете армии.