Молитвената песен

Шестимата слизаха бавно от планинските възвишения, като минаваха през линиите на гномската охрана. Гномите се бяха разположили на по-широките пътеки, които тръгваха от ограждащия стените на крепостта главен лагер. Не обръщаха внимание на по-малките пътеки и участъци, които навлизаха между скалите. Форейкър поведе малката група точно оттам. Спускаха се предпазливо, защото почвата беше несигурна, а прикритието слабо. Увили бяха ботушите си с парчета от мека кожа й бяха намазали лицата си с въглен. Не говореха. Ръцете и краката им подбираха внимателно пътя, внимаваха да не се подхлъзнат по податливата скала и да не издават нито звук, за да не привлекат вниманието.

На двеста ярда от стените на крепостта те продължаваха да са зад предните обсадни линии на армията на гномите. Навсякъде около тях горяха огньове. Те се прикриха безшумно в ниските храсталаци и зачакаха Хелт. Огромният човек от границата свали стрелата със съобщението, нагласи я на лъка и изчезна в нощта. На около пет-шест ярда от тях, на края на храсталака, той застана на едно коляно, опъна лъка, прицели се и дръпна тетивата.

Остър звук разсече тишината в укритието на малката група, но той потъна в обичайната глъчка на гномския лагер. Въпреки това шестимата мъже останаха дълго притиснати към земята. Чакаха и се ослушваха да разберат, дали не бяха разкрити. Не се случи нищо. Хелт се върна и кимна леко на Форейкър. Съобщението беше стигнало целта си.

Малката група отново запълзя в нощта, между огньовете и линиите на гномите, този път на изток към блещукащите в меката светлина на луната води на Силидълън. Далеч зад езерото, където бентът се съединяваше с обширните северни склонове на планината, огньовете на гномите горяха ярко край обкръжените шлюзи и бентове и по крайбрежието на Силидълън. Джеър погледна множеството огньове и кръвта му се смрази от ужас. Колко ли хиляди гноми бяха докарани за обсадата на крепостта, чудеше се той мрачно. Невероятно много, както се вижда. Ужасно много. Огньовете хвърляха върху езерото червеникави отблясъци, които танцуваха върху огледалната повърхност като капки кръв.

Времето течеше. Далеч на север заблещукаха звезди, разпръснати и някак самотни в необятността на нощта. Групата отново се изкачи над огньовете на южния склон и тръгна на юг от мястото на обсадата на гномите. Изкачиха се високо по скалата и почти бяха стигнали там, откъдето щяха да могат да видят низините край южния бряг на Силидълън, там, откъдето щяха да започнат спускането в горите под тях. Джеър усети силно облекчение. Чувстваше се ужасно уязвим и изложен върху тези открити склонове на скалите. Толкова по-добре щяха да се чувстват, когато стигнеха отново укритието на гората.