Островът от предишния ден

— Наистина е достойно за възхищение колко неща знаете, докторе — каза рицарят, запълвайки безсловесността на Роберто, който сам се канеше да го каже, — сякаш през живота си не сте правили друго, освен да търсите дължините.

Лицето на доктор Бърд, осеяно с белезникави лунички, внезапно поруменя. Той напълни халбата си с бира и я пресуши на един дъх.

— О, любопитство на естественик. Всъщност не бих знаял от кой край да подхвана, ако трябваше да ви кажа къде се намираме.

— Но до руля — сметна, че може да опита почвата Роберто — видях една табличка, на която…

— О, да — овладя се веднага докторът, — един кораб положително не се движи наслуки. They priche the Carde143. Отбелязват деня, посоката на стрелката и отклонението й, откъде духа вятърът, часа според бордовия часовник, изминатите мили, височината на слънцето и на звездите и съответно ширината, и оттам извеждат предполагаемата дължина. Сигурно сте виждали понякога на кърмата моряк да хвърля във водата въже с дъсчица, завързана на единия му край. Това е the loch, локът или, както казват някои, лодчицата. Пуска се въжето да се развие, на въжето има възли, разстоянието между които изразява определени мерки, и с часовник до себе си човек може да установи за колко време е било покрито дадено разстояние. По такъв начин, ако всичко протича правилно, би знаял винаги на колко мили е от последния известен меридиан, и отново с подходящи изчисления би установил кой пресича в момента.

— Виждате ли, че има средство — каза тържествуващо Роберто, който вече знаеше какво ще му отговори докторът: че локът е нещо, което се използва по липса на по-добро, тъй като би могъл да ни каже наистина какъв е изминатият път само ако корабът се движи по права линия. Но понеже един кораб плава според както пожелаят ветровете, то когато ветровете не са попътни, корабът трябва да върви в един отрязък надясно, в друг — наляво.

— Сър Хъмфри Гилбърт — отвърна докторът, — който горе-долу по времето на Менданя някъде към Теранова144 искал да следва четирийсет и седмия паралел, encoutered winde alwayes so scant145, ветрове, как да кажа, толкова лениви и скъпернически, че плавал дълго време в лъкатушене между четирийсет и първия и петдесет и първия паралел, като вършал така из десет градуса ширина — което, господа, е все едно огромна змия да отива от Неапол за Португалия, като първо засегне Хавър с главата и Рим с опашката си, а после се намери с опашка в Париж и глава в Мадрид! Трябва значи да се пресмятат отклоненията, да се извършват изчисления и много да се внимава — нещо, което морякът не прави никога, нито пък може да има по цял ден астроном до себе си. Разбира се, могат да се градят предположения, особено ако се плава по познат курс и се съпоставят резултатите, намерени от другите. Затова от европейските та чак до американските брегове картите посочват доста сигурни меридианни разстояния. После от сушата и измерванията по светилата могат да дадат някой и друг добър резултат, така че знаем на каква дължина ще да се намира Лима. Но и в този случай, приятели — продължаваше весело докторът, — какво става? — И ги поглеждаше хитровато. — Става това, че този господин — и чукаше с пръст по едната карта — слага Рим на трийсетия градус на изток от меридиана на Канарските острови, обаче този другият — и размахваше пръст, сякаш да се закани бащински на оногова, който беше чертал другата карта, — този друг господин слага Рим на четирийсетия градус! А манускриптът съдържа и доклада на един фламандец, който е врял и кипял в тия работи; той предупреждава краля на Испания, че никога не е имало съгласие по въпроса за разстоянието между Рим и Толедо, por los errores tan enormes, como se conoce por esta linea, que muestra la diferencia de las distancias146 и прочие, и прочие. А ето я поредицата: ако се установи първият меридиан в Толедо (испанците все си мислят, че живеят в центъра на света), за Меркатор Рим би бил с двайсет градуса по на изток; за Тихо Брахе обаче градусите са двайсет и два, почти двайсет и пет са за Региомонтан, двайсет и седем за Клавий, двайсет и осем за добрия Птолемей, а за Ориган — трийсет. И толкова грешки само за да се измери разстоянието между Рим и Толедо. Представете си какво става тогава по курсове като този, където може би сме първите, достигнали някои острови, а сведенията от другите пътешественици са доста мъгляви. Добавете и това, че ако един холандец е направил верни измервания, той не го казва на англичаните, нито пък те — на испанците. Из тези морета е важен нюхът на капитана, който по жалкия си лок съди, да речем, че е на двеста и двайсетия меридиан, а току-виж бил с трийсет градуса по-насам или по-нататък.