Островът от предишния ден

— Но тогава — досети се рицарят — онзи, който намери способ да определя меридианите, ще бъде господарят на океаните!

Бърд отново се изчерви, втренчи се в него, сякаш да разбере дали говореше с предумисъл, после се усмихна, като че ли искаше да го ухапе:

— Ами опитайте вие.

— Олеле, аз се отказвам — викна Роберто, вдигайки ръце в знак, че се предава. И за тази вечер разговорът приключи сред много смехове.

Дни подир това Роберто смяташе за неуместно да заговаря пак за дължините. Смени темата; и за да може да го направи, взе храбро решение. Поряза с ножа дланта на едната си ръка. После я превърза с парцали от риза, която вече се беше похабила от водата и ветровете. Вечерта показа раната на доктора:

— Направо нямам ум в главата, бях сложил ножа в торбата, и то без калъфа, та като рових вътре, се порязах. Много щипе.

Доктор Бърд прегледа раната с очите на човек от занаята, а Роберто се молеше на Бога да донесе някоя съдина на масата и да разтвори в нея витриол. Бърд обаче се ограничи с думите, че не му изглеждало нещо сериозно, и го посъветва да я промива добре сутрин. За щастие на помощ ненадейно се притече рицарят:

— Ех, сега да имаше оръжеен мехлем!

— Това пък що за дяволия е? — попита Роберто.

И той, сякаш беше чел всички книги, които Роберто вече познаваше, се впусна да хвали достойнствата на това вещество. Бърд мълчеше. След доброто попадение на рицаря Роберто на свой ред хвърли заровете:

— Бабини деветини! Ами че това е като измислицата за бременната жена, която видяла любовника си с отсечена глава и родила дете с глава, отделена от тялото. Като ония селянки, които, за да накажат кучето, че е изцапало в кухнята, хващат една главня и я тикат в изпражненията с надеждата, че животното ще усети да му се подлютява задникът! Рицарю, няма разумен човек, който да вярва на тези historiettes!