Нож от блянове

— Опашките при входа са дълги, колкото бяха в най-добрия час вчера — каза Лука и размаха театрално ръце. Бяха в огромния мупъстър фургон, рано заранта след смъртта на Рена, и високият мъж седеше в позлатения си стол до тясната маса — истинска маса, с бутна ти отдолу столчета за гости; повечето други фургони имаха по един плот, вързан с въжета за покрива, и гостите сядаха на леглата, за да ядат. Лука още не си беше навлякъл пищните дрехи, но пък го компенсираше с жестовете. Лателе, жена му, готвеше кашата за закуска на малката печка в ъгъла на фургона и въздухът режеше от люти подправки — тя слагаше толкова много подправки във всичко, което готвеше, че според Мат нищо не ставаше за ядене, но Лука винаги изгълтваше всичко, което тупне пред него, все едно че е кралско пиршество. Езикът му сигурно беше калайдисан.

— Днес очаквам два пъти повече зрители, сигурно три пъти повече, и утре пак толкова. Хората не могат да видят всичко на едно идване, а тук могат да си позволят да дойдат два пъти. Думата на устата, Каутон. Думата на устата. Това води толкова, колкото нощните цветя на Алудра. Чувствам се почти като тавирен, както са тръгнали нещата. Голяма публика, и ще става все повече. Гаранция за защита от Върховната лейди.

Лука изведнъж млъкна смутено, сякаш едва сега си спомни, че името на Мат е споменато в същата гаранция като изключено от въпросната защита.

— Едва ли щеше много да ти хареса, ако наистина беше тавирен — измърмори Мат и Лука го изгледа странно. Младият мъж пъхна пръст под черния копринен шал, който скриваше белега му, и го дръпна. Проклетото нещо го беше стегнало. Цяла нощ беше изкарал в мрачни сънища за трупове, понесени по течението на някаква река, и се беше събудил със заровете, тропащи в главата му, неизменно лош знак, а сега сякаш подскачаха в черепа му още по-силно. — Мога да ти платя колкото ще изкараш от всички представления оттук до Люгард, все едно колко зрители ще дойдат. Това е над обещаното, за да ни заведеш там.

Ако позорището не спираше непрекъснато, можеха да съкратят времето до Люгард най-малко с три четвърти. Че и повече, ако можеше да убеди Лука да карат цял ден по пътя, вместо половин ден като сега.

Лука като че ли възприе идеята и кимна замислено, но после поклати глава с тъга, която явно беше престорена, и разпери ръце.

— Че на какво ще прилича това? Пътуващо позорище, което така и не спира да си направи представленията? Подозрително ще изглежда. Вярно, имам гаранцията и Върховната лейди освен това ще се застъпи за мен, но не искаш да привлечеш сеанчанците към нас, нали? Не, по-безопасно си е да продължим като сега.