Нови хиляда и една нощ

Когато дойде денят, часове наред се занимавах с тоалета си, ала накрая с нещо като надежда и отчаяние едновременно трябваше да призная, че не можех да сторя нищо повече и неминуемо или щях да се издигна, или да падна. Когато завърших заниманията си, обзе ме непоносимо нетърпение, примесено с тревога, ослушвах се в засилващия се шум на улицата и всеки нов звук, всяка пауза ме караше да трепвам, да се свивам и да почервенявам до ушите. Зная, че за любовта не можеш да се подготвиш, ако не познаваш поне отчасти обекта, и все пак, когато най-после файтонът изтрополя пред вратата и чух как гостът ми изкачва стълбата, в моето клето сърце се разрази такъв вихър от надежди, че самата любов би се гордяла, ако се родеше от тях. Вратата се отвори и се показа доктор Грирсън. Доколкото си спомням, изпищях силно — всеки случай, с положителност мога да кажа, че паднах в безсъзнание на пода.

Когато се свестих, докторът стоеше надвесен над мен и проверяваше пулса ми.

— Уплаших ви — каза той. — Непредвидена трудност — не можах да получа едно лекарство в достатъчно чисто състояние — ме принуди да пребягам до Лондон неподготвен. Съжалявам, че и този път не успях да ти се явя в оня външен вид, на който може би много държиш, но който за мен е банален като дъжд над морето. Младостта е преходно състояние, като припадъка, от който току-що се свестяваш, и ако има истина в науката — също тъй лесно възстановимо, защото разбирам, Азенат, че сега ще трябва да ми станеш довереница. Още на млади години всеки час и всяка стъпка в живота си посвещавах на една честолюбива цел и нейното постигане е вече близко. По тези нови места, където бях принуден да прекарам толкова време, събрах необходимите материали, застраховах се отвред от евентуална грешка, така че някогашната ми мечта сега е на път да се сбъдне и когато ти предложих моя син, това беше фигуративно. Този син… този съпруг, Азенат, съм самият аз — не такъв, какъвто ме виждаш в момента, а възвърнал си първоначалната сила на младостта. Сигурно ме мислиш за луд? Така мислят обикновено невежите. Няма да споря, ще оставя фактите сами да говорят. Когато ме видиш пречистен, освежен, обновен, отново изваян в първоначалния си образ — когато познаеш в мое лице (такъв, какъвто ще бъда) първия идеален образец на силата на човека, — ще мога с пълно право да се смея на твоето мимолетно и естествено неверие. Кое от желанията ти — слава, богатство, власт, очарователна младост, скъпоплатената мъдрост на старостта — не бих бил в състояние да ти предложа в съвършенство? Не си прави илюзии. Аз вече те превъзхождам във всички човешки добродетели, с изключение на една; когато си възвърна и това качество, ще ме признаеш за свой господар.