Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ей, драга Петровна, ставай скоро, ставай и направи чай. Тя дойде, тази, за която ти разказвах, Боже мой, моята Елена дойде!
След това той изтича назад при любимата си, която за него бе всичко: отечество, щастие и живот — и скри лицето си в роклята й.
Но къде ли беше Хуго през това време?
Тихо, съвсем тихо той се дотътри до съседната стая. Падна на колене, заскуба коси, казвайки:
— Тя трябва да ме види още и посрамен! Нейният поглед трябва да ми причини нови мъки, нови изкушения. Струва ми се, че някаква невидима ръка ме тегли към бездната, дето змии изпиват жертвата си.
XIV. СЪЗАКЛЯТИЕ НА ЖИВОТ И СМЪРТ
Зимният ден беше рядко хубав. Да ти е драго да се погрееш на зимното слънце и да дишаш пресния чист въздух, който зимата носеше.
На обяд, когато слънцето бе най-силно, Ашинов, способният полицай, бе излязъл на слънце; разхождаше се нагоре-надолу пред полицейското здание. В устата си имаше цигара, която изпускаше кълба дим. Той отговаряше на поздравите на минувачите с леко кимване. Явно не бе излязъл на разходка; щом стигнеше до ъгъла, поглеждаше съседната улица, като че очакваше някого.
Не след дълго по съседната улица се зададе един човек, който крачеше бързо и се приближи до Ашинов. Това беше Марголински.
Ашинов го поведе към един ъгъл.
— Как е работата? — попита той евреина. — Узна ли къде е барон Фон Пал.
Евреинът се усмихна лукаво.
— Благородни господине — каза той. — Денем и нощем го търсим навсякъде из цял Петербург, но ни следа от него.
— Избягал ли е? — извика Ашинов.
— Избягал е, но не е работа на полицията да търси едно нищожество. Той не ще се отърве от бесилката.
— Да го вземат дяволите, на мене ми е все едно, но господин директорът се интересува от него. Мисля, че имаше да урежда малки сметки.
— Какво ли прави Кардов? Пуснал е навсякъде шпиони, за да уловят барон Фон Пал, а не мисли как да намери мястото, където нихилистите правят събранията си.
Ашинов се огледа, наведе се и пошепна на Марголински:
— Той се погрижи и за това. Вече е съобщено на всички полицейски органи, че оня, който съобщи къде заседават нихилистите…
Тъкмо когато Ашинов искаше да отговори на Марголински, един изнемощял старец, облечен много бедно, попита, кашляйки:
— Моля, господине, можете ли ми каза къде е аптеката на аптекаря Яники, оня, дето има някакви хапове против гръдна болест?
— Намира се до самото полицейско управление.
— Прекрасен човек е и неговите хапчета два пъти ми помогнаха. Страдах от катар. Ето го тук. Той е наш съсед. Поздравете го от мене.
— Благодаря, господине, ще му предам поздрава ви. Старецът тръгна по пътя, който Ашинов му бе показал, и спря на втория етаж в една къща пред стъклена врата, над която беше написано със златни букви:
Немощният старик дръпна звънеца и вратата веднага се отвори.
Девойка като капка, млада и с прекрасна външност, се показа насреща му и попита какво желае.
Старецът се изправи и отговори:
— Болен съм и искам да се лекувам. Дайте ми от ония хапчета, които всеки русин трябва да има.
Думите му направиха странно впечатление на девойката. Тя улови стареца за ръка и му прошепна:
— Добре дошли, брате по съзаклятие. Михаил Бакунин е очакван с нетърпение.
Немощният старец се изправи и каза:
— Говорете тихо, сестро, за да не ни чуе някой.
Той се запъти към съседната стая, на чиито стени бяха окачени разни оръжия.
Момичето го придружи до една малка врата, която беше прикрита с възглавници, и каза:
— Баща ми ви очаква в лабораторията.
За Бакунин тук всичко бе добре познато. Той прекоси няколко стаи, мина по един коридор и най-после стигна една стълба, водеща към тъмна стая; ако не бе осветена с кандило, нищо нямаше да се вижда. Тук се събираха нихилистите.
Докато полицията ги диреше из най-затънтените краища, те се събираха сред Петербург, и то в сградата, която само една стена делеше от полицейското управление.
Около покрита с черно кадифе маса бяха насядали хора, по чиито лица се четеше интелигентност, образованост и гений. Още от пръв поглед се виждаше, че те не бяха от долни кръгове, а хора, които нуждата заставяше да се крият зад тази тайнствена завеса. Два свещника бяха поставени на единия край на масата и в тях горяха две големи свещи. До свещниците имаше череп със затъкнат в него нож, а пред всекиго от съзаклятниците имаше по един револвер и една кама. Държаха ги готови за всеки случай: ако полицията ги откриеше, щяха да продадат скъпо живота си.
При влизането на Бакунин всички станаха и сложиха ръце на гърдите си в знак на поздрав.