Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Виждам ти се силен, а? — подигра го той. — Има ли нещо чудно? Само си помисли, че шест безкрайни месеца съм изнемогвал на веслото на една галера, и ще разбереш кое е превърнало тялото ми в желязо и ме е лишило от душа.
Той го блъсна и го изпрати в розовия храст и решетката, по която той се виеше.
— Познаваш ли ужаса на пейката на гребците? Да седиш ден след ден, нощ след нощ, прикован гол към веслото, всред вонята и смрадта на другарите си по нещастие, несресан, неумит — освен от дъжда, горен и печен от слънцето, изнемогващ от рани, бичуван, разкървавявай и белязан от бича на боцмана, когато изгубиш свяст от неспирния, безкрайния жесток труд? Знаеш ли какво значи това? — От тона на сдържана ярост гласът му премина изведнъж в рев. — Ще го узнаеш. Защото ужасът, изживян от мен поради твоето коварство, ще бъде твоя участ, докато умреш.
Той млъкна, но Лайонел не прави опит да се възползува от това. Смелостта отново го беше напуснала тъй неочаквано, както се беше появила, и той остана свит, където беше захвърлен.
— Преди да тръгнеш оттук, има нещо друго — отново заговори Сакр-ел-Бар, — нещо, заради което заповядах да те доведат тази вечер. Ти не се задоволи да ме подложиш на всичко това, не се задоволи да ме заклеймиш като убиец, да опетниш доброто ми име, да ми откраднеш имота и да ме пратиш в самия ад, а се постара да заемеш и моето място в невярното сърце на тази жена, която някога любех… Надявам се — продължи замислено той, — че ти също я обичаш по свой жалък начин, Лайонел. Тъй към мъченията, които очакват твоето тяло, ще се добавят и мъченията на предателската ти душа — умствено мъчение, каквото е познато само на прокълнатите. За тази цел съм те докарал тука. За да имаш известно понятие за онова, което очаква тази жена в моите ръце, за да можеш да отнесеш със себе си тази мисъл и да бъде тя за твоя ум по-болезнена, отколкото бичът на боцмана за разглезеното ти тяло.
— Сатана! — изръмжа Лайонел. — О, изчадие на преизподнята!
— Щом вече измисляш разни дяволии, образецо на братско нищожество, да не ги упрекваш, че са наистина дяволи, когато се сблъскаш с тях.
— Не му обръщай внимание, Лайонел! — рече Розамунд. — Аз ще докажа, че той е самохвалко, след като вече ни убеди, че е злодей. Не допускай, че ще успее да изпълни злобните си намерения.
— Самохвалката сега сте вие — каза Сакр-ел-Бар. — А колкото за останалото, аз съм онова, което вие и той с общи усилия направихте от мене.
— Нима ние ви направихме лъжец и страхливец?… Защото това е, което представлявате в действителност — отговори девойката.
— Страхливец? — повтори той с неподправена изненада. — Това трябва да е някаква лъжа, разправяна ви наред с другите. Кажете ми, в какво съм се проявил някога като страхливец?
— В какво ли? В това, което вършите сега; в това, че оскърбявате и изтезавате две безпомощни същества, попаднали във ваша власт.
— Аз не говоря за това, което съм — отвърна той, — защото ви казах, че съм това, което сте ме направили вие. Говоря за онова, което бях. Говоря за миналото.
Тя го изгледа, сякаш го измерваше с непреклонния си поглед.
— Говорите за миналото? — повтори девойката с тих глас. — Говорите за миналото, и то на мене? Вие се осмелявате?
— Именно за да мога да поприказвам с вас за него, съм ви довел и двамата чак от Англия; за да мога най-сетне да ви кажа неща, които бях толкова глупав да премълча преди пет години; за да можем да продължим разговора, който вие прекъснахте, когато ме прогонихте.
— Извършила съм спрямо вас чудовищна неправда без съмнение! — отвърна Розамунд с горчива подигравка. — Очевидно тогава съм била страшно неучтива. Сигурно щеше повече да ми прилича да се усмихвам и да лаская убиеца на моя брат.
— Тогава ви се заклех, че не съм негов убиец — напомни й той с треперещ глас.
— А аз ви отговорих, че лъжете.
— Да, и с това ми посочихте вратата… думата на мъжа, когото уверявахте в своята любов, думата на мъжа, комуто се бяхте доверили, нямаше за вас никаква тежест.
— Когато ви се доверих — възрази тя, — аз го сторих, без да познавам истинския ви образ, с непреклонно и своенравно невежество, без да искам да се поуча от онова, което цял свят разправяше за вас и за дивашките ви похвати. За това сляпо своенравие бях наказана, както може би съм заслужавала.
— Лъжи… лъжи от начало до край! — избухна Сакр-ел-Бар. — Тези мои похвати — а господ е свидетел, че не са били чак толкова дивашки, ако се вгледате внимателно — аз, изоставих, когато ви залюбих. Никой влюбен от началото на света не е бил толкова пречистен, толкова обновен, толкова възроден от любовта, както бях аз.