Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Спестете ми поне това! — възкликна тя с отзвук на отвращение.
— Да ви спестя? — отвърна той. — Какво да ви спестя?
— Целият този срам; вечно преследващия ме срам, колчем се сетя как за известно време съм вярвала, че ви любя.
Корсарят се усмихна.
— Щом още можете да изпитате срам, ще потънете вдън земя, преди да съм свършил. Защото ще ме изслушате докрай. Тук няма кой да ни прекъсне, няма кой да се противопостави на господарската ми воля. Мислете и си припомняйте. Спомнете си колко много се гордеехте с промяната, която предизвикахте у мене. Вашата суетност се радваше на това ласкателство, на това преклонение пред силата на вашата красота. Въпреки това само в един миг, благодарение на най-несъстоятелните доводи, вие повярвахте, че аз съм убиецът на вашия брат.
— Най-несъстоятелните доводи? — провикна се тя, възнегодувала почти въпреки волята си.
— Толкова несъстоятелни, щото съдиите в Труроу отказаха да ме преследват.
— Защото са сметнали — прекъсна го тя, — че сте били достатъчно предизвикан. Защото не бяхте се кълнали на тях, както се заклехте на мене, че никакво предизвикателство никога нямало да ви накара да вдигнете ръка срещу брат ми. Защото не са имали представа какъв лъжец и клетвопрестъпник сте вие.
Той я загледа за миг. После обиколи терасата. Сега беше почти съвсем забравил за Лайонел, все още свит до розовия храст.
— Господ да ме дари с търпение към вас! — най-после каза той. — То ще ми трябва. Понеже желая тази нощ да разберете много неща. Смятам да ви докажа колко справедливо е негодуванието ми, колко справедливо е наказанието за онова, което сторихте с моя живот, а може би и с моето бъдеще. Съдията Бейн и друг, който е покойник, знаеха, че съм невинен.
— Знаели са, че сте невинен? Не са ли били те свидетели на скарването между вас и Питър и на клетвата ви, че ще го убиете?
— Това беше клетва, дадена в разгара на яда. След това си спомних, че той е ваш брат.
— След това? — запита девойката. — След като го убихте ли?
— Казвам ви пак — спокойно отвърна Оливър, — не съм извършил това нещо!
— А пък аз ви казвам, че лъжете!
Той й отправи продължителен поглед, а след това се изсмя.
— Срещали ли сте някога човек — запита той, — който да е лъгал без някаква цел? Хората лъжат, за да спечелят нещо, лъжат от страх или зложелателство или пък защото са суетни и безсрамни самохвалковци. Не зная други причини, които да карат някого да лъже, освен тази, че… ах, да!… — той извърна поглед към Лайонел — освен тази, че понякога някой може да излъже, за да запази друг, от самоотверженост. Ето ви всичките подтици, които карат хората да лъжат. Кой от тях би могъл да ме подбужда тази вечер? Размислете! Запитайте себе си каква цел бих могъл да имам, та да ви лъжа сега. Имайте предвид и това, че се отвращавам от вас заради вашето неверие; че не желая нищо повече, освен да ви накажа за него и за всичките горчиви последици за мене; че съм ви довел тука, за да потърся от вас възмездие до последната аспра. С каква цел в такъв случай бих ви лъгал?
— Ако всичко това е както казвате, какво можете да постигнете с истината? — възрази Розамунд.
— Да ви принудя напълно да се уверите в извършената неправда. Да ви накарам да разберете злините, които трябва да изкупите. Да не допусна да смятате себе си за мъченица, да ви принудя да схванете с цялата мъчителна горчивина, че това, което ви очаква сега, е неизбежен плод на неверието ви.
— Сър Оливър, нима ме смятате за глупачка? — запита го тя.
— Да, госпожице… и нещо повече! — отвърна той.
— Да, това е ясно — съгласи се с презрение девойката, — защото дори сега хабите думи в опита си да ме убедите в нещо, което не вярвам. Но думите не могат да заличат доказателствата. Можете да си говорите от днес чак до съдния ден, но нито една ваша дума не може да заличи онези кървави следи в снега, направили пътека от трупа на убития нещастник до собствената ви врата; нито една ваша дума не може да премахне спомена за омразата между него и вас и собствената ви закана да го убиете; нито може да заглуши отзвука от гласа на обществото, което поиска наказанието ви. И вие се осмелявате да говорите така, както говорите с мене? Осмелявате се да намерите невярно оправдание за сегашната ви злодейска постъпка — защото това е целта на вашите лъжи, тъй като ме запитахте какво можело да я ръководи! Какво ще противопоставите на всичко това, за да ме убедите, че ръцете ви са чисти, за да ме накарате да устоя на верността, в която — боже, прости ми! — бях ви се заклела?
— Моята дума — отговори й той с кънтящ глас.
— Вашата лъжа — поправи го тя.