Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Влязоха роби и донесоха четири огромни пламтящи факли, които сложиха в железните халки, забити в стената. Те осветиха всичко със зловещия си червеникав блясък. Робите си отидоха и ето, в черния отвор на вратата, между двамата нубийци, се появи без предупреждение трети човек. Беше Сакр-ел-Бар.
За миг той ги изгледа високомерно с безизразно лице, след това бавно пристъпи напред. Беше облечен с бял кафтан, къс до коленете и пристегнат на кръста с блестящ златен колан, който при всяко движение потрепваше като огън в светлината на факлите. Ръцете му бяха голи до лактите, а босите от колената крака бяха обути със златовезани червени турски чехли. На главата си имаше бяла чалма, украсена с перо от морски ястреб, забодено със скъпоценна игла.
Той даде знак на нубийците и те безшумно изчезнаха, като го оставиха насаме с пленниците му. Корсарят се поклони на Розамунд.
— Отсега нататък, госпожице — каза той, — това ще бъде вашето царство, което означава, че с вас ще се отнасят по-скоро като със съпруга, отколкото като с робиня. Защото във Варвария покривите са отредени за мюсюлманските жени. Надявам се, че ще ви се хареса.
Лайонел, втренчен в него, с побеляло лице, с гузна съвест, която го караше да се бои от най-лошото, и с въображение, рисуващо картини на хиляди ужасни участи, от които му прилошаваше, се стъписа пред заварения си брат, който засега като че ли изобщо не го забелязваше.
Но Розамунд застана срещу него, изправена в целия си царствен ръст, а лицето й, макар и бледо, бе толкова сдържано и спокойно, колкото и неговото; при все че гърдите й се вдигаха бурно и издаваха нейното вълнение, погледът й бе презрителен и смел, а гласът — тих и твърд, когато му отговори с въпроса:
— Какво е намерението ви спрямо мене?
— Моето намерение? — рече той с малко разкривена усмивка. Но макар и да вярваше, че я мрази, и искаше да я засегне, унижи и сломи, не можеше да потисне възхищението си от смелостта на нейния дух в такъв час.
Иззад хълмовете надзърна крайчецът на месечината — сърп от лъсната мед.
— Нямате право да ме питате за намеренията ми — отвърна той. — Имаше време, Розамунд, когато в целия свят нямаше да намерите роб, по-покорен от мене. Със своето безсърдечие и липса на доверие вие сама разбихте златните вериги на това робство. Но да разбиете оковите, които ви слагам сега аз, не ще бъде толкова лесно.
Тя се усмихна с пренебрежение и спокойна самоувереност. Сакр-ел-Бар се приближи до нея.
— Вие сте моя робиня, разбирате ли?… Купена на пазара, както се купува муле, коза или камила… и ми принадлежите с тяло и душа. Вие сте моя собственост, моя вещ, мое притежание, с което мога да се забавлявам или да оскърбявам, да пазя или да унищожа, както ми хрумне, притежание, което няма воля извън моята воля, а дори и животът му зависи от моето благоразположение.
Тя направи крачка назад пред глухата омраза, която трептеше в думите му, пред злобната подигравка на мургавото му, обрасло с брада лице.
— Звяр! — изтръгна се от нея.
— Ето, сега вие разбирате робството, в което сте попаднали в замяна на оковите, които разбихте със собственото си безразсъдство.
— Господ да ви прости! — изпъшка тя.
— Благодаря ви за тази молитва — рече корсарят. — Дано да прости и на вас.
В този миг зад него се чу неясен звук, задавено, дрезгаво изхлипване на Лайонел.
Сакр-ел-Бар бавно се извърна. За миг той изгледа нещастника мълчаливо, а след това се изсмя:
— Аха! Някогашният ми брат. Чудесен човек, бога ми, нали? Вижте го, Розамунд! Вижте с какво достойнство понася нещастието този стълб на мъжеството, на когото щяхте да се облегнете, този храбрец, избран от вас за съпруг. Погледнете го! Погледнете скъпото ми братле!
Под бича на този подигравателен език у Лайонел се разгоря гняв, който измести досегашния му безграничен страх.
— Ти не си ми брат! — ожесточено се сопна той. — Майка ти е била блудница, която е изневерявала на баща ми.
Сакр-ел-Бар потрепера, като че ли го бяха ударили. Но все пак успя да се сдържи.
— Само да чуя още веднъж името на майка си на мръсния ти език, и ще заповядам да ти го изтръгнат из корен. Нейната памет, слава богу, стои много по-високо от оскърбленията на влечуго като тебе. Въпреки това внимавай да не споменаваш единствената жена, чието име почитам.
В този миг, в стремеж за самоотбрана, както го правят дори и плъховете, Лайонел се хвърли срещу него, с ръце, хищно протегнати към гърлото му. Но Сакр-ел-Бар го хвана тъй, че го накара с вой да се отпусне на колене.