Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Той излезе на поляната зад Двора, тъй като имаше възможност животните да се приземят именно там.

Бронзовият се приземи последен и с това сложи край на дилемата на Робинтън. Тримата Ездачи се срещнаха на поляната на няколко Драконови дължини от пътника, който сега щяха да си оспорват. Всички почнаха да се препират в един глас. Когато бронзовият Ездач се оказа мишена на другите двама, Робинтън се почувства длъжен да се намеси.

— Той е под закрилата на Уейр Форт. Ние сме в правото си — каза възмутено зеленият Ездач.

— Той е гост на Телгар и Лорд Ларад сам пожела…

Бронзовият ездач (в чието лице Робинтън разпозна Н’тон — един от първите ездачи Впечатил дракон в Уейр Бендън преди няколко Оборота, без да е родом оттам) не изглеждаше нито ядосан, нито смутен.

— Добрият Менестрел знае кое е право — и Н’тон елегантно се поклони на Робинтън.

Другите двама го погледнаха за миг и подновиха препирнята си.

— Ами, че то въобще няма проблем! — каза Робинтън с решителния си тон, който рядко използваше, но който изключваше всякакво противоречие.

Двамата кавгаджии млъкнаха и го погледнаха — единият начумерено, другият възмутено.

— Все пак, чест е за моя Занаят, че си съперничите да му служите — и Робинтън се обърна към двамата с ироничен поклон. — За щастие имам нужда и от трите животни. С мен са още четирима менестрели, които трябва да отведа в Холд Телгар, за да украсят това мило тържество — той наблегна на прилагателното, като забеляза кръвнишките погледи, които си размениха синия и зеления ездач. Въпреки че не бе родом от Уейр, младият Н’тон имаше чудесни обноски.

— Наредено ми е да Ви взема — каза кисело човекът от Уейр Форт.

— Радвам се, че сте приели тази поръчка, с което направихте прекрасна моята сутрин — отговори отривисто Робинтън. Той видя самодоволното изражение на лицето на синия Ездач. — Аз зачитам вежливостта на Предводителя Р’март, предвид неотдавнашните му… ъъъ… проблеми в Уейр Телгар, но ще яздя Дракона на Уейр Бендън, тъй като на тях не им се свиди нещо, което е привилегия на Водача на Менестрелите.

Хората му тичешком наизлизаха от Залата, навлекли наопаки ездачните си мантии и в движение прибираха инструментите в куфарите си. Робинтън набързо ги огледа, когато те застанаха в парцалива редица пред него, задъхани, зачервени и Слава на Черупката, щастливи. Той кимна към Себел да си оправи панталоните, накара Талмор да изправи усукания си колан, одобри безупречния вид на Брудиган и измърмори, че Тагетарл трябва да приглади непокорната си коса.

— Готови сме, господа — обяви Робинтън и отсечено кимна с глава към другите Ездачи. После се завъртя на токове, за да последва Н’тон.