Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
И така, решиха Джорик и Закут да опитат късмета си като търговци. Никус тръгна да ловува, сеейки смърт сред ятата отлитащи птици, а Крейк остана да пази кулата сам.
След като се сбогува с тях, той видя бухала да излита от горния прозорец и гробовният му крясък изпълни тишината. Нещо го накара да изкачи стъпалата. Стига се е сърдила. Той изпрати тази мисъл пред себе си като заповед. Тя не отговори. Пулсът му се ускори. Да не би… да си е тръгнала? Може би се е спуснала по външната стена?
Изкачи последните стъпала на един дъх и се втурна в стаята. Седеше, високо вдигнала остриганата си глава, сякаш не той, а тя беше победителят. Щом я видя, Крейк се закова на място. След това трескаво я приближи, защото обичаите в този свят за миг му се изясниха и той разбра какво трябва и какво иска да направи. Беше му все едно дали и тя няма пръст в неочаквано зародилото се желание.
После го събуди копринена милувка по тялото му и той усети хладните й пръсти, с които по-рано бе изтеглила отровата от раните му. Увиваше около кръста му черен колан от кичури, бързо преплиташе плитка след плитка, които сякаш нямаха край и начало, и тихо си шепнеше.
— Заключих те във веригите си, всемогъщи — сведе тя поглед към него.
Той зарови ръце в късо подстриганата й коса, от която бе отделил тези кичури, и привлече главата й към себе си, за да я целуне.
— Заключих те в целувките си, вещице.
— Това, което Тосут искаше да направи, го постигна ти.
Когато Крейк я освободи от прегръдките си, тя го загледа втренчено.
— Отсега нататък само чрез теб мога да използвам силата си.
— Което сигурно е добре за тази земя и за хората, които живеят тук — засмя се той. — Сега сме съединени завинаги, господарке на речните кули.
Тя седна и прокара пръсти през късата си коса — в това движение имаше нещо от предишната жена.
— Пак ще порасне — утеши я Крейк.
— Но само за да радва суетата ми. Да, ние сме съединени. Но ти нали не съжаляваш, Ка-рак…
— Ти също, вещице. — Вече никаква преграда не разделяше нито съзнанията, нито телата им. — И каква съдба кроиш за нас двамата?
— Велика. Тусут усещаше силата, която расте в мен. Но аз едва сега я осъзнавам — вирна брадичка тя. — И ти ще си с мен, Ка-рак. С помощта на това — и тя докосна увития около кръста му колан.
— Сигурно си намислила да станем господари на Сампур? — попита лениво той.
— Сампур! — намуси се тя. — Този свят е много голям… — и ръцете й направиха широк кръг, сякаш искаше да обхване всичко, което лежи извън стените на кулата.
Крейк я придърпа ревниво към себе си.
— Имаме предостатъчно време за това. Сега часовете принадлежат само на нас двамата — дори в този магьоснически свят.
Реймънд Фийст
Невероятният номер на Джеролдо
Комикът се задъхваше. Нагафия бе бивша британска колония, така че проблемът не беше в езика. Някои от вицовете наистина бяха прекалено „американски“, но му пречеше и нещо друго освен културните различия. С една дума, беше отвратителен.
— Още малко и ще съборят сградата — рече Джилиън, докато оглеждаше сценичния си грим.
— Противно място — добави Великия Джеролдо.
— Само Куинси Мънроу е в състояние да ни забърка и в гражданска война — продължи Джилиън, размахала ръка пред лицето си, сякаш за да разпръсне постоянно стелещата се пелена от пушек в тесния килер, който минаваше за гримьорна на театър „Виктория“ в Дафа-ел-Бара.
Джеролдо мина покрай младата жена, застана пред огледалото, за да види на свой ред как изглежда, и подхвърли през рамо към отражението й:
— Това не е гражданска война.
Издърпа единия си долен клепач, сякаш така щеше да се види по-добре на мъждукащата светлина от единствената крушка над главата му.
— Просто политиката им разчита на… по-груби мерки. Куинси се закле това да е последният ни… тежък ангажимент, ако се справим. Каза, че през лятото има панаири в Европа, на които може да се спечели.
— Да пукна, ако не чух изстрели — обади се Джилиън, докато оглеждаше костюма си, преди да напусне гримьорната.
— Фойерверки — отвърна фокусникът. — Освен това предупреждението от страна на Държавния департамент само обръща внимание…
— Предупреждение ли? — прекъсна го Джилиън с изкривено от яд лице. — Да не искаш да кажеш, че в Държавния департамент има съветник за Нагафия и ти не си ми съобщил?
Джеролдо се обърна и се усмихна. Гримът и лошо поддържаните зъби му придаваха по-скоро вид на зле изрисуван клоун, отколкото на първокласен фокусник.