Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Ухилената му физиономия накара Джилиън да потръпне. В този момент озвучителят пусна записа за тяхното изпълнение и Джеролдо каза:
— Ние сме.
Докато завесата се отваряше, Джилиън прошепна:
— Джери, страх ме е.
Джеролдо пусна възможно най-лъчезарната си усмивка и отвърна:
— Смелост, дъщеря ми. Ще се справим.
И пристъпи към средата на сцената, посрещнат от ропота на публиката. Когато Джилиън го последва, няколко мъже се изсмяха, а други приветстваха с освиркване откровеното според тях излагане на женска плът. Джилиън съжали, че не бе облякла черното си трико.
Зрителите се вторачиха в очакване, а отразената от сцената светлина придаваше на лицата им почти извънземен израз. Полуосветени-полузабулени в мрак, те напомняха по-скоро жури от демони, а не публика, дошла да се забавлява. Джилиън укроти страховете си и си припомни годините, прекарани в репетиции. Съсредоточаването върху изпълнението й помогна да се успокои.
Започнаха както винаги с обръчите, копринените шалове и цилиндрите, за да преминат скоро след това към по-сложните илюзии. Реквизитът бе овехтял, но добре поддържан, и ако за Щатите репертоарът им би изглеждал старомоден и дори изтъркан, турнетата в провинциалните театри на по-малки страни осигуряваха на Великия Джеролдо и на доведената му дъщеря стабилен, ако не и значителен финансов успех.
Тази вечер обаче беше по-особена. Наскоро „спечелил“ изборите с незначителна преднина в надпревара със самия себе си и с помощта на военните, преброили бюлетините, в ложата се хилеше полковник Изар Зосма. Но усмивката му не излъчваше никаква радост, а небръснатата от седмица брада придаваше на мургавото му лице още по-зловещ израз. Седеше като препариран, без нито за миг да престане да се усмихва, и това, както и липсата на каквато и да е реакция от страна на тълпата, подсказваше на Джилиън, че животът им е в опасност.
В един момент всичко тръгна наопаки. Сценичната илюзия е въпрос на ритъм и синхрон и забавяне дори с половин секунда може да разруши впечатлението от номера. Един несръчно подаден уред, една несигурна размяна и се налагаше да догонват. Магнетофонът беше безмилостен. Докато диригентът би могъл да замаже някоя грешка, записът правеше всеки следващ гаф все по-очевиден за публиката.
Вече бяха на крачка от кулминацията, а театърът все така тънеше в невъзмутима тишина. Само музиката от магнетофона кънтеше в залата. Джилиън подреди реквизита за последния номер и стърженето му по незастлания под й се стори обезпокоително силно. Безспирният словесен поток от устата на Джеролдо ехтеше из целия театър, сякаш залата беше празна. Джилиън се опита да не трепери.
Джеролдо приключваше приготовленията за „Сандъкът на смъртта“. Тъкмо показваше острите като бръснач саби, които Джилиън след малко щеше да промушва през сандъка, а той ловко да огъва тялото си около тях, когато полковник Зосма се изправи.
Всички погледи се насочиха към диктатора, който прекрачи парапета на ложата и с лекота скочи на сцената. Макар и едър мъжага, пъргаво запристъпва на пръсти като добре трениран атлет към очакващия го Джеролдо. Озвучителят изключи музиката.
Полковникът протегна ръка и Джеролдо постави една от сабите в нея. Зосма я сграбчи за дръжката и внезапно разсече въздуха, което накара Джилиън да отстъпи. Острието изсъска на два — три сантиметра от носа на Джеролдо, но старият фокусник не трепна.
Произношението на Зосма беше неочаквано изискано:
— Винаги съм харесвал този номер. — Той удари с плоското на сабята по дланта си. — И винаги съм се питал как го правите вие, фокусниците.
Джеролдо се усмихна и каза:
— Един фокусник никога…
— … не разкрива тайните си! — изкрещя Зосма и цялата публика затаи дъх. — Бих могъл да те застрелям, ако не ми кажеш.
— Но, ваше превъзходителство…
— Полковник! — изсъска той званието си, след което се обърна към Джилиън. — Ти там. Отвори кутията!
Джилиън се поколеба само за секунда и отвори сандъка. Полковникът го огледа отвътре, плъзна длан по вътрешната повърхност и се изправи.
— Влизай — каза той на Джеролдо.
Джери погледна пребледнялата като платно Джилиън.
— Смелост, дъщеря ми.
Влезе вътре с достолепие, което тя изобщо не бе подозирала, че може да притежава. Къркач, меланхолик и нищо повече от посредствен илюзионист, все пак той бе единственият й близък човек и тя го обичаше. И сега някакъв невменяем беше на път да го убие пред собствените й очи.