Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Това се стори логично на Крейк. Но господарят продължаваше:
— Колкото до това, какво искаме — то е ясно. Противопостави ни равностойна на нашата сила, отстъпнико. Използвай силата и на вещицата, ако щеш. Накрая ще разбереш, че сте безпомощни.
— Тук и сега ли? — попита Крейк.
— Вече зазорява и идва нов ден. На слънце или на сянка, за нас е все едно, защото победата ще бъде наша.
Въодушевлението от първия му светкавичен успех се бе изпарило. Крейк опипа лъка, който все още не бе използвал. Нещо го притесняваше, не беше сигурен в силите си. Такия отново хвана ръката му. Гласът й пак прозвуча подигравателно, дразнеше го, предизвикваше го:
— Покажи им какво можеш, владетелю Ка-рак, ти, който си майстор на илюзиите.
Той я погледна и отрязаният кичур на слепоочието й възвърна предишната му увереност. Тя също не бе чак толкова всемогъща, колкото се опитваше да му внуши.
— Приемам предизвикателството ти — викна той. — Нека бъде тук и сега.
— Ние приемаме твоето предизвикателство! — Раздразнението и светкавичната й поправка му доставиха удоволствие.
Думите още не бяха заглъхнали и тя нанесе първия удар.
Пламъците обхванаха в кръг тримата, плъзвайки по мъртвото тяло на Илай. Заподскачаха около краката им, а край главите им се замятаха сенките на бухали и на всевъзможни нощни хищни птици.
Чу се зловещо съскане и склонът се покри с пълзящи към тях влечуги. Привидения? Всички — или повечето от тях. Крейк разбра, че предназначението им бе да отклонят вниманието на противника. Той също се включи — фигурата на вълк се промъкна откъм сянката и скочи, но щом лапите му докоснаха магическия огън, изчезна.
Отговорът на Черните качулки бе не по-малко светкавичен от атаката на Такия. Някаква тежест надвисна над главите на защитниците и започна да ги притиска толкова осезаемо, че Крейк погледна нагоре да не би планината да се е срутила отгоре им. Чу тревожен вик. Черен облак като гигантска преса падаше все по-ниско и по-ниско.
Снопове светлина избълваха няколко огнени топки срещу хората при парапета. Една се метна право към лицето на Крейк и опърли кожата му с огнения си дъх.
— Глупак! — шибна го мисълта на Такия. — Те са истински само за наивниците, които им вярват.
Прогони внушението и магическото кълбо се стопи. Но все още беше като замаян. Случващото се нямаше нищо общо с есперианското му обучение, дори напротив — бяха го предпазвали от това. Почувства се муден, несъобразителен и засрамен, че сега цялата тежест на защитата им се стоварва върху Такия.
Върху нея — Крейк присви очи. Намали връзката си с момичето, като се опита то да усети. Имаше твърде голяма вероятност да се окаже, че сам се е предал. Намерението му бе доста налудничаво, но Черните качулки им бяха дали да разберат, че могат да бъдат притиснати само с изненада.
Нова огнена топка се понесе към него и той скочи на терасата. Остра болка прониза ранения му крак. Другият Крейк остана до парапета рамо до рамо с Такия. Костваше му доста усилия да задържи там собственото си привидение и незабелязано да се отдалечи от кулата.
Досега бе успял да материализира охраната, вълка и останалите видения, но те бяха съвсем мимолетни и се бе справил сравнително лесно. Да създаде собствения си образ и подобие бе, от една страна, по-лесно, а от друга — по-трудно. По-лесно, защото човек най-добре познава себе си, а по-трудно, защото трябваше да заблуди майстори на илюзията.
Стигна до стъпалата, които водеха към скалата на даровете. Тук не беше толкова светло и издатината пред него потъваше в сумрак. Запромъква се надолу, здраво стиснал стрела в ръката си.
Тук натискът бе стократно по-силен и той запълзя, проправяйки си слепешката път към реката.
Захапа стрелата и зъбите му оставиха белези върху нея. Нож би свършил много по-добра работа, но нямаше време да го поиска от Джорик. Плъзна се във водата, потрепервайки от хладния й допир. И заплува под арката.
Не беше трудно да стигне до мястото, където се бе преобърнала лодката на Черните качулки. Докато се измъкваше на брега, напипа някакви просмукани с вода дрехи и разбра, че е мъртвец. Все така стиснал стрелата между зъбите си, Крейк се заизкачва зад гърба на Качулките.
IX
Трънакът покриваше възвишението пред него. Той съсредоточи енергията си върху разрушаването на тази илюзия и се запровира, необезпокояван от осеяните с шипове клони, които се разтваряха и се отдръпваха пред него. Доближи се до изправените пред него Черни качулки. На стената се мержелееше чернобялата фигура на Такия, а до нея — видението Крейк.