Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Аз ще пъхна сабите! — извика Зосма, докато Джилиън затваряше сандъка с баща си. — Вие, западняците, ни мислите за глупаци. Ясен ми е този номер. Той знае къде ще пъхнеш сабите — първата тук, втората там, после третата — и ловко се намества между тях. Да видим дали обича изненадите!
Зосма се обърна, заобиколи сандъка, избра един процеп напосоки и заби сабята в него. Джилиън се задъха, а публиката остана безмълвна. Едва стоеше на краката си, защото коленете й трепереха. Процепът беше предназначен за петата сабя и ако Джери бе заел погрешна позиция, щеше да бъде нанизан като коледна пуйка на шиш.
Но сабята се плъзна гладко и от сандъка не се чу нито звук.
Джилиън се надяваше, че Джери внимателно следи движенията на ненормалния, за да се опита да предугади къде би се появило следващото острие. Сякаш прочел мислите й, Зосма грабна от масата друга сабя, обиколи сандъка почти на пръсти, мушна върха й в друг процеп и бързо го тикна навътре. За момент се поколеба, срещнал сякаш някаква съпротива, след което сабята влезе като в ръкавица. Човекът вътре не издаде нито звук и Джилиън се насили да поеме дъх.
Девет саби щяха да пронижат сандъка и след всяка Джеролдо трябваше да заема все по-трудна позиция. Един от триковете, които правеха възможно оцеляването му при този номер, бе да се притисне силно откъм тъпата страна на вече поставените остриета. Така че последователността на промушванията имаше изключително значение.
Зосма бързо напъха третата, четвъртата и петата сабя, но отвътре отново не последва никакъв звук. Джилиън се разтревожи, че още първата е убила Джери и именно затова той мълчи.
Зосма се забави, като че ли всяко следващо острие можеше да е смъртоносното. Шестото се плъзна гладко, седмото, осмото.
Остана последната сабя. Зосма се замота над горния процеп, който при нормално изпълнение е последен. Но ако Джери бе успял да се предпази от предишните осем, позата му би трябвало да е такава, че този удар да се окаже фатален.
Полковникът пъхна острието, спря за малко и го натисна силно надолу. То срещна съпротива и Джилиън усети, че краката й се подкосяват. Това бе част от представлението, ефект, който предизвикваше реакцията дори и на най-преситената тълпа. Както и този път: то накара смълчаната допреди малко публика да възкликне.
Зосма натика сабята до дръжката и зачака.
Обиколи сандъка и накрая каза:
— Извади ги!
Джилиън безмълвно се молеше, докато изваждаше сабите в уговорената последователност, така че да даде възможност на Джери да се предпази от нараняване, ако беше все още жив. Когато извади и последната, Зосма нареди:
— Отвори сандъка!
Тя посегна към райбера, ръката й видимо трепереше. Завъртя го и вдигна капака. Сандъкът зейна като гигантска мида, разкрила вътрешностите си.
Великият Джеролдо, майсторът на илюзиите, знаменитостта на петте континента, самопровъзгласилият се член на Магьосническия салон на слабата, седеше сбит на кълбо.
— Подай ръчичка, хайде, скъпа Джили. Тук се чувствам малко неудобно.
Джилиън го хвана под ръка и му помогна да се измъкне от сандъка.
— Добрият полковник беше толкова бавен, че малко се схванах, докато дочакам края — пошепна й той.
Публиката обезумя.
Зосма не помръдваше — като човек, току-що претърпял поражение, — но след миг налудничавата усмивка се върна на лицето му.
— Чудесно! — потупа той Джеролдо по гърба. — Много си добър, приятелю. Много-много добър. Много приятно съм изненадан!
Обърна се към ложата, където го очакваха приближените му, и викна на един от офицерите:
— Дай пари на този човек. И се погрижи той и асистентката му да стигнат утре невредими до летището!
Даде знак, че се оттегля, и войниците в залата побързаха да му осигурят свободно пространство, докато завесата се спускаше пред фокусника и дъщеря му.
Джеролдо оправи дрехите си и бавно тръгна към съблекалнята. Краката явно едва го държаха и Джилиън побърза да му помогне.
— Изглеждаш ужасно — прошепна тя.
— Не тук — отвърна й той и не си казаха нито дума през целия път до гримьорната.
Тъкмо го сложи да седне, и на вратата се почука. Отвори и един войник й подаде плик. Хлопна вратата и отвори плика.
— Джери, тук има над хиляда лири!
— Добре — каза Джеролдо. — Скоро ще ни потрябват. Сега бъди добра и прати някой да извика директора. Кажи му да намери лекар, който може да пази тайна, и да го доведе незабавно, без никой да разбере.
— Лекар ли? — възкликна Джилиън. — Но какво ти е?
Джеролдо, който не пропускаше да потеатралничи при всеки удобен случай, бавно се изправи и разтвори фрака си, под който се показа най-обикновена бяла риза. След миг Джилиън видя да се появява едно червено петно, после друго, внезапно рукна кръв и лицето му побеля.