Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Сега!
Видението леко увеличи размери, а създателят му събра крака, готов за атака. И изведнъж онзи Крейк на стената започна да се променя — трябваше да отклони вниманието на Тусут за няколко съдбовни секунди. Човешката фигура заприлича на някакво чудовище с криле, рога, стърчащи във всички посоки странно закривени бивни и всичко, което можеше да роди въображението му. От кулата се разнесоха викове.
Сграбчи стрелата като нож и скочи. Погледът и вниманието му в този момент бяха насочени към една-единствена точка на гърба на Тусут.
Острието проникваше все по-навътре и по-навътре, а свлеклият се на колене Тусут бе притиснал ръце към гърдите си, задавен от кашлица. С неподозирана от самия себе си жестокост Крейк натисна с цялата си сила, за да вкара стрелата по-дълбоко.
Нечии пръсти се вкопчиха в гърлото на Крейк, пречеха му да диша и го теглеха назад. Отдръпнаха го от Тусут и той най-после пусна стрелата, за да сграбчи лишилите го от дъх ръце. Всичко потъна в червена мъгла, която дори магическите светлини не можеха да пробият, и болезненият шум, нахлул в главата му, заглуши крясъците откъм кулата.
Усети, че се е изпружил в цял ръст на земята и помръдва едва-едва. Но ръцете вече не стискаха гърлото му и той вдиша дълбоко. Наоколо му се завъртяха и замятаха огнени топки и Крейк притвори очи, заслепен от блясъка им.
— Владетелю… Владетелю!
Виковете идеха от много далеч. Нечии ръце го разтърсиха и той се опита да се освободи. Щом отвори очи, видя матовото лице на Джорик. Но нали Джорик беше на кулата — как Крейк се е върнал там? Нали наистина бе нападнал Тусут? Или и това беше илюзия?
— Жив е.
Не разбра дали говорят на него. Усети пръстите си върху гърлото и потрепера от собственото си докосване. Нечия ръка се мушна под рамото му, повдигна го и след още няколко мига най-после отново всичко застана на мястото си.
Видя пред себе си Такия, по-нататък Никус и Закут тичаха нагоре-надолу на фона на облечените с черни кожени елеци гвардейци, които мрачно гледаха към нея над телата на мъртъвците. Защото те бяха мъртви — Черните качулки. Там беше и Тусут, заровил глава в пясъка. И другарите му, сгърчени зад него.
Магьосницата си тананикаше, опънала котешка люлка от черни нишки между пръстите си. Воините на Тусут не помръдваха и Крейк видя страха, надвиснал като облак над главите им. Подпря се на Джорик, изправи се и се опита да заговори момичето, но от измъченото му гърло не се отрони нито звук. Хвърли се към нея с изпъната като меч ръка и замахна. Ударът попадна точно върху мрежичката, която бе изплела от косите си, и я разкъса. Той стисна китката й.
— Престани! — гласеше безмълвната му заповед към нея.
Тя се сви като котка, която се готви за скок, изфуча и се втренчи в него с обхванатите си от безумни пламъци зелени очи. Но в тях блещукаха и искриците на страха и той сграбчи косата й и я усука около китката си.
— Те са хора — рязко дръпна черните кичури той, за да подчертае думите си, — които изпълняваха чужди заповеди. Нашият спор е с техните господари, а не с тях!
— Но преследваха други хора и сега ще бъдат преследвани!
— И мен са ме преследвали като тебе, магьоснице. Докато съм жив, не искам да участвам в повече ловувания — нито като хрътка, нито като жертва.
— Докато си жив… — не закъсня със заплахата тя. Опитът му да се засмее прозвуча като дрезгаво ръмжене.
— Ти сама сложи тази стрела в тетивата, Такия!
Все така хванал с една ръка косата й, Крейк измъкна с другата от колана й ножа, който тя бе взела от Никус и бе забравила да му го върне. Такия изпищя, заблъска го с юмруци и се помъчи да го ухапе. Без да изпуска черната коприна, той замахна няколко пъти с добре наточеното острие и направи онова, което не се бе удало и на Черните качулки. Черните кичури останаха в ръката му.
— Оставям те без оръжието ти, Такия. Ти няма да властваш над тези земи, както го бе намислила. За известно време ти отнемам красивите нокти, за да не можеш да драскаш!
Въодушевлението, което бе изпитал след първата си победа над Черните качулки, се връщаше стократно по-силно. Запита се колко ли време ще мине, докато косата й порасне отново. При всички положения щяха да имат време да си отдъхнат, преди да възвърне силите си.
— Кажи им да си вървят — погледна към воините Крейк — и да вземат мъртвите със себе си.
— Вървете и ги вземете със себе си — каза високо тя с каменно изражение.
Един мъж, който стоеше близо до тялото на Тусут, се смъкна на колене и викна към Крейк:
— Ние сме твоите хрътки, господарю.
— Вие не сте ничии хрътки — успя да изрече най-после на глас Крейк, — защото сте хора. Вървете в Сампур и кажете на всички, че отсега нататък силата няма да превърне никого нито в сърна, нито в хрътка. А ако има такива, които биха искали да споделят съдбата на Тусут, надявам се, че като го видят как изглежда, пак ще си помислят.