Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Владетелю, няма ли да дойдеш да управляваш Сампур? — попита боязливо мъжът.
— Не преди да укрепя властта си на едно друго място — засмя се Крейк. — Вървете в Сампур и не ни притеснявайте повече.
Обърна им гръб и без да сваля ръка от рамото на безмълвната Такия, закрачи с нея към кулата. Стрелците останаха зад тях и Крейк и момичето се озоваха сами в стаята. Той спря и погледна неподвижното й, безизразно лице.
— Какво да те правя сега?
— Ти ме унижи и отне силата ми. Какво прави един воин с една робиня?
И както го бе замерила с камъка на платото, така го замери и сега с възникналата в съзнанието й представа.
Огорчен от подигравката й, той я шибна през лицето със собствените й коси, които носеше в лявата си ръка.
— Никога не съм имал робиня, нито съм се отнасял така с жена, и никога няма да го направя. Върви си по пътя, Такия, и ако искаш, пак ще премерим силите си, когато порасне косата ти.
Тя го изгледа с нескрито изумление. След това се засмя, издърпа косите си от ръката му и ги мушна в пазвата си.
— Така да бъде, Ка-рак. Ние сме във война. Но ще остана тук още известно време.
И тя тръгна. Той чуваше босите й крака да припкат нагоре по стъпалата към стаята й в кулата.
— Те си тръгнаха, владетелю. Сигурен съм, че няма дори да погледнат назад — пристъпи към него Джорик и протегна уморено ръце. — Не са ми по вкуса такива битки. Честният бой е за предпочитане пред всички тези вълшебства, колкото и да са мощни.
Крейк седна до огъня. Никога не се бе съгласявал по-искрено с някоя мисъл. Сега, когато всичко бе свършило, той се почувства безкрайно изтощен.
— Не вярвам да се върнат — изхриптя Крийк и усети силна болка в гърлото си.
Никус се изкиска, а смехът на Закут прозвуча като лай.
— Те видяха как постъпи с дамата, владетелю — продължи Джорик, — и съм сигурен, че единственото им желание е да са колкото може по-далеч от теб, и то колкото е възможно по-скоро. Когато в Сампур видят какво са помъкнали със себе си, мисля, че никой няма да посмее да тръгне с изваден меч срещу нас. А сега — тупна се той по корема — бих похапнал малко месо, а и на теб, владетелю, ти трябва добра храна след всичко, което направи.
Никой не спомена името на Такия и никой не я повика, когато изпекоха месото. Крейк остана доволен, защото се чувстваше прекалено уморен за нови геройства.
Никус затананика тихичко, докато изтриваше лъка си, разпуснат от речната влага. Крейк усещаше от време на време как младежът го поглежда крадешком, когато смяташе, че вниманието на есперианеца е насочено другаде. Джорик се усмихваше на някакви свои мисли и почукваше с пръст в такт с мелодията на Никус. Крейк се размърда от неудобство. Чувстваше се като актьор, забравил репликите си и принуден да направи ритуален жест, който не разбира. Не можеше да проумее какво очакват от него, тъй като бе прекалено уморен, за да надникне в мислите им. Искаше само да заспи и точно това реши да направи, след като преглътна последната болезнена хапка. В полуунес дочу учуденото възклицание на Никус:
— Ама той наистина ли няма да отиде при нея… да я вземе!
В отговора на Джорик прозвуча разбиране:
— За да се наложи над човек като господарката Такия, той трябва да разполага с всичките си сили. Няма защо да бърза да се радва на победата, преди прахът да е покрил останките от битката. Той я острига и тя е негова, но пък не е някоя кротка овчица, с която един мъж може да прави каквото си поиска.
Такия не се появи нито на следващия, нито на по-следващия ден. Крейк също не се качи горе при нея. Другите не забелязваха отсъствието й, заети да поправят кулата, като поставяха камъните на местата им, и от време на време да улавят по някоя сърна, за да опушат месото й.
— Задава се сезонът на студа — повтаряше Джорик. — Преди да е настъпил, трябва да оправим бърлогата и да се запасим с достатъчно храна. — За момент млъкна и замислено се загледа надолу. — Точно сега селяните откарват стоката си да я продадат на пазара. В Сампур е пълно с търговци. Срещу сол и жито можем да им предложим кожи, нищо че току-що сме ги одрали. А също и един лък. Този Калуф няма ли да даде добра цена за един лък?
— В Сампур ли? Не вярвам някой в Сампур да ни се зарадва — вдигна вежди Крейк.
— Срещу теб и господарката Такия може и да вдигнат оръжие от страх, владетелю. Но ако Закут и аз отидем като скитащи ловци — при това Закут е от Децата на Ной, — ще можем да продадем това-онова. Трябват ни запаси, владетелю, преди да е дошъл студът. Не си заслужава да изоставяме такава удобна крепост.