Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Идват.
Огньовете на Такия лумнаха по местата си. Тя прекоси бързо терасата и застана до Джорик и Крейк, които се бяха изправили до парапета.
— Това е най-лошият час на нощта, когато кръвта тече най-бавно и съпротивата е най-слаба. Затова идват сега…
Джорик дръпна тетивата на лъка и острият звук изпълни нощната тишина. Такия поклати глава.
— Идват само Черните качулки, добре бронирани. Вижте!
Тя подскочи към парапета и плесна с ръце. Магическата светлина огря четири изправени сред трънака фигури, които гледаха нагоре към тях изпод сенките на качулките си. Изсъска стрела, но не достигна целта си, а падна на земята на няколко крачки от гърдите на водача им.
Но Джорик не прие поражението. Опъна докрай тетивата с цялата си сила и изпрати втора стрела. Тя обаче също тупна в краката на безмълвната четворка. Крейк сграбчи Такия, но тя се изплъзна, бързо изтича напред и викна надолу:
— Какво искате, всемогъщи мъже — примирие ли?
— Дъще на злото, ти не си сама. Искаме да говорим с твоя повелител.
Тя се изсмя злорадо и разлюля косата си, прокарвайки пръсти през нея.
— Нима мислите, че наистина имам повелител, всемогъщи? Такия все още разчита само на себе си. Не се залъгвайте с подобна надежда. Отново ви питам за какво сте дошли — за примирие ли?
— Изпрати своя повелител, за да се разберем.
Тя рязко отметна косите си.
— Нямам никакъв повелител и аз и силата ми сме непокътнати. Опитай и ще се убедиш, Тусут. Да, аз те познавам — ти си Тусут, господарят, а тези са Салсбал, Булан и Илай — сочеше ги с пръст тя един по един като дете, което си играе.
Джорик се размърда и пое дълбоко въздух, а онези отдолу се преместиха. Крейк засече мислите им — да споменеш мъжко име в присъствието на противник наистина изискваше смелост.
— Такия! — звучеше като съскане на влечуго.
Тя отново се разсмя.
— О, аз първа казах името ти, Тусут. Наистина ли ме смяташ за толкова слаба и беззащитна, че да ти се подчиня безропотно? Не го направих, когато ми постави рогата, защо ли да го правя сега, когато не съм ти подвластна? Преди ти разполагаше с Такий, за да ме хванеш. Но Такий потъна в безкрайния мрак и вече не можеш да ме уловиш в мрежата си! А и тук до мен има един…
Тя хвана Крейк за ръката и го избута напред. Той ги погледна право в очите и вдигна ръка, както тя бе направила преди малко:
— Тусут, майстор на капани за жени, и Салсбал, Булан и Илай, негови верни кучета. Ето ме, какво искате от мен?
Те не отговориха, но той усети как се опитват да проникнат в мислите му, да пробият защитата му. И накрая разбраха, че е като тях — есперианец.
— Какво искате? — повтори Крейк по-високо. — Ако не желаете да преговаряме, нека не безпокоим нощната тишина и да се отдадем на заслужена почивка.
— Отстъпник! — избълва Тусут.
Сега посочи с пръст напред, изричайки някакви фрази под одобрителните погледи на свитата си.
Крейк бързо си припомни сцената пред вратите на Сампур и се зае да направи нещо невероятно. Съсредоточи вниманието си върху човека, когато Такия нарече Илай. С черния плащ и черната качулка сянката му върху близката скала напомняше лешояд. Лешояд… лешояд!
Не осъзнаваше, че е насочил пръст към избраната жертва, нито че повтаря на висок глас думата с интонацията на Тусут:
— Лешояд!
Една хладна ръка обхвана китката на другата му ръка и преля силата си в неговата. Енергията се сгъсти и излетя…
— Лешояд!
Една черна птица плесна с криле, изкряска и полетя срещу него с изпружена кървавочервена глава и зейнал клюн. Звънна тетива. Чу се отчаян предсмъртен вик и мъжът в черния плащ се сгърчи на склона край гъстия храсталак.
— Добре! — извика Такия. — Отлично се справи, Ка-рак! Но втори път не можеш да използваш същото оръжие.
Обхванат от безумно въодушевление, той изобщо не я чу. Пръстът му вече сочеше Булан и той отпяваше:
— Куче…
Напразно. Черната качулка не падна на четири крака, а си остана човешко същество. Крейк млъкна. Такия бързо му прошепна:
— Те вече са предупредени — никога не можеш да ги атакуваш два пъти по един и същи начин. Първия път успя само защото не бяха подготвени. Хей, Тусут — подвикна тя, — убеди ли се, че сме добре въоръжени? Бъди честен и кажи какво искаш от нас.
— Да — прогърмя гласът на Джорик, — не можеш да ни сториш нищо, всемогъщи. Върви си по пътя и ни остави на мира…
— На една земя не могат да властват две сили и ти го знаеш, Джорик от Кулата на орлите, защото веднъж вече се опита да го докажеш и пострада. Тук трябва да има победител, а за победените — смърт!